Брекзит - трудното предстои

Гласуването и преброяването на гласовете от британския референдум приключи, но това е само началото на един дълъг, тежък и непредвидим процес. Процес, който няма прецедент в историята на ЕС и ще засегне по един или друг начин всички европейски страни.

Юридическата процедура изисква Великобритания да подаде заявление за напускане на ЕС и да започне преговори за уреждане на всички въпроси, свързани с излизането. Не по-късно от 2 години след заявлението членството на страната в ЕС приключва. Обаче според повечето наблюдатели тези две години не са достатъчни, за да се договорят всички проблемни въпроси - поради което Великобритания вероятно ще забави подаването на заявление за напускане. Това намерение беше обявено и от водещите политици, подкрепящи излизане. С други думи, процесът на излизане от ЕС ще се проточи поне 2-3 години. Това са

2-3 години на

голяма несигурност

Например в момента Великобритания има пълен и неограничен достъп до общия пазар ЕС - свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. Ако излезе веднага, Великобритания ще загуби този достъп, ще загуби най-големия си експортен пазар (44% от износа ѝ отива за ЕС). Отделно Лондон е голям финансов център и е свързан с европейската икономика. Затова Великобритания ще иска да подпише търговско и инвестиционно споразумение, с което да си гарантира достъп до общия пазар. Тази цел се подкрепя от всички английски политици. Но се получава парадокс - Великобритания иска да излезе от ЕС и в същото време иска достъп до европейския пазар. Т.е.

иска права,

но се отказва

от задълженията

Проблемът е, че Европа не може да допусне подобно нещо. Ако на Великобритания бъде даден подобен статут (права без задължения), тогава и много други страни ще поискат да излязат и да получат същия статут. Т.е. ако се направи изключение за Великобритания, това ще разруши ЕС. Поради тази причина планът за преговори на германското финансово министерство експлицитно подчертава, че не могат да се правят твърде големи отстъпки на Великобритания, за да не се стимулират други страни да последват нейния пример.

Практически това означава, че ако иска достъп до общия европейски пазар, Великобритания ще трябва да се съгласи да поеме и значителни задължения - например да допринася финансово към европейските политики (както го правят Норвегия и Швейцария), да спазва европейските директиви, свързани с общия пазар, да позволи свободно движение на хора, включително работници, и т.н. и т.н.

Новият договор между Великобритания и ЕС ще бъде сложен и всеобхватен и ще отнеме дълго време, за да се договори. Един пример - търговското споразумение между Канада и ЕС се подготвя от 8 г. и все още не е одобрено, а наскоро Румъния и България наложиха вето заради изискваните от Канада визи.

Това е следващият проблем - един търговски и инвестиционен договор между ЕС и Великобритания ще трябва да се одобри и ратифицира от всички 27 страни членки - т.е. всяка страна ще има право да наложи вето. А това ще създаде проблеми. Полша и Румъния например
едва ли ще се съгласят
Великобритания да им
наложи визи
и да забрани на техни граждани да работят в страната. Обаче защитниците на Брекзит обещаха, че след излизането от ЕС Великобритания ще спре безконтролния приток на работници от ЕС и ще спре да плаща за европейските политики. И това не е единственият спорен момент - ще изникнат стотици такива. Това ще забави и усложни преговорите.

Още повече че Великобритания изпадна в политическа криза, премиерът подаде оставка, опозицията също е в разпад, а Шотландия отново се обяви за напускане...

През цялото време, докато се договори споразумение между ЕС и Великобритания, пазарите ще страдат от несигурност. Инвеститорите ще избягват да започват нови заводи в Англия, преди да знаят дали ще имат свободен достъп до европейския пазар. Т.е. години наред икономиката ще има проблеми. А тъй като Великобритания е сред най-големите икономики в ЕС, това ще се отрази негативно и на други европейски страни - най-вече на нейните непосредствени съседи като Ирландия, Холандия, Франция. По същия начин и ние страдахме години наред от гръцката криза. Разбира се, Великобритания не е Гърция, но решенията в Европа се вземат бавно и в този случай едва ли ще е по-различно.

За нас и за ЕС като цяло най-важният въпрос е дали ЕС ще си направи правилните изводи от цялата криза с Великобритания. И в кризата на еврозоната, и в гръцката криза, и в кризата с бежанците ЕС показа, че не работи ефективно и твърде бавно успява да постигне решение, което излишно увеличава тежестта на кризите. Нещо повече, често ЕС се занимава с второстепенни и безсмислени въпроси, вместо да се фокусира върху реалните проблеми. Европа трябва да се поучи от кризата с Великобритания, за да излезе по-здрава и да избегне разпад.

Източник:в. 24часа