Стреснахме се, че сме на свършване

/КРОСС/ "Развод ми дай" и "Последен валс" не поощряват инстинкта за размножаване

Няма предизборна партийна програма, която да не третира темата за демографската катастрофа и приближаващата гибел на България. Даже ДПС, за което проблемът не беше приоритет, бие тревога: „Най-големият проблем на България е бедността и демографската криза- села призраци, страхотна бедност", алармира Йордан Цонев пред избиратели в Хасково.

"Искаме стъпка по стъпка да се преборим с демографската криза, защото народът ни изчезва. И ако не го проумеем всички политици и не вземем мерки, след години няма да я има България." заяви вчера в Банкя Корнелия Нинова, лидерка на БСП.

От името на "Обединените патриоти" Валери Симеонов обяви, че те ще си партнират само с "партии, които работят в посока разрешаване на демографската криза". Ако съдим по говоренето срещу кризата патриотите би следвало да си партнират с всички останали партии. И защо не? Когато човешкият организъм е животозастрашен, всички органи в него се мобилизират в името на самосъхранението. Същото се отнася и за оцеляването на една нация. Знайно е също, че у човека, както у всяка твар, има два основни инстинкта - за самосъхранение и за размножаване, за продължение на вида. И пациентката България е в терминално състояние тъкмо поради дисфункция на въпросните инстинкти. И то с десетилетна продължителност, половинвековна.

Още през 70-те години на миналия век презреният тоталитарен режим, стреснат от прогнозите на учените, започна да води политика за поощряване на раждаемостта - с продължителен отпуск по майчинство, материални стимули при всяко навородено с най-високо предимство за трето дете. Уседналият и осигурен живот също допринасяше за отглеждане на деца в класическа семейна среда от патриархален тип. Еснафския манталитет, прицел на комедиографията от онова време, все пак създаваше някакво усещане за стабилност - състояние, считано в наши дни за високо постижение в национални мащаби. Насърчаването на раждаемостта беше държавен приоритет и системно следвана политика.

Демокрацията, която с революционно безразсъдство отхвърли каквато и да било приемственост, не само че неглижира проблема със стопяващото се население, но го и задълбочаваше. С отвратителния си нихилизъм спрямо българското образование, наука и култура. Към здравеопазването и социалната политика. С безкритичността си към всеки "внос" от Запада. С жалките си комплексарски проявления, следствия на "корекомския синдром".

И за каква раждаемост да говорим, когато в същия период семейства се разпадаха заради политически противоборства. Отношения, които съвсем не стимулират инстинкта за размножаване. А даже бяха възпявани в химни от сорта "Последен валс" и "Развод ми дай". Успоредно с това младият народ с перспективи за реализация се сурна като изоглавен в чужбина, осъзнал възцарилото се на местна почва безхаберие. Следващата партида избяга поради безработицата, настанала след целенасоченото унищожаване на селското стопанство и промишлеността. И това не е протяжното застаряване на Западна Европа. Извършваше се бързо и брутално пред очите на всички правителства, които с нагло бездушие не трепваха пред статистиките, отброяващи във времето: първо закритите детски градини, после затворените училища, премахнатите болници и поликлиники, и на финала - ликвидираните селища и подивелите земи.

"Положението е много тревожно, ние, българите сме на свършване!", проплакваха учените, но ръководният актив на държавата беше обсебен от фикс идеята как по-скоро да влезе в ЕС и НАТО.

После се зае да урежда отпадането на визите за Европа, за да се облекчи бягството на още народ. И го постигна. В резултат възникна поредното печално социално явление - т.нар. скайп поколение, което общува с родителите си само чрез екрана, а иначе бива отглеждано от отрудени и угрижени баби.

Сплотените демагози от всички партии симулираха загриженост за безработицата и имиграцията, за опростачването и озверяването, за организираната и битова престъпност, за корупцията, но до ефикасни действия така и не се пристъпи. И се свършваме.

Съмнително е сега с демографското бедствие да се получи различно. Хора, които в името на общите си политически идеи не могат да намерят общ език, как да единодействат в името на оцеляването на рода? Че те вършат и невъзможното в името на саморазрушението. Вижте го "дясно" котило. Мине се не мине време и измършавялата родилка пръкне поредното недоносче. Процесът на раздробяване не отмина дори монолитното ДПС, та и то се раздвои.

Призивите на здравия разум за единна стратегия и координирани действия, които да възпрат топежа на населението и обезлюдяването на страната, едва ли ще бъдат последвани. Въпреки, че ако съдим по предизборните програми на партиите в тях се мяркат най-различни спасителни визии.

По почина на др. Тодор Живков ГЕРБ щели да подпомагат финансово семействата с три деца. "Тридетният модел" щял да стане "стратегически национален приоритет" на партията.

От БСП обещават да поощряват раждаемостта като връщат 50 лв. месечно от данъците на семейството за всяко дете. А чрез фондовете "Индустрия" и "Иновации" ще задържат младите хора на работа тук, като улеснят бизнеса им като 5 години ги освободят от данъци. Ще увеличат майчинските добавки и ще намалят ДДС на детските стоки.

"Воля"-та на Веселин Марешки предвижда цели 1000 лв. помощ за новородено, но при условие че родителите са със средно образование, а децата не са повече от три.

"Обединените патриоти" също ще насърчават грамотната раждаемост и ще въведат мерки, които да преустановят детската раждаемост по гетата.

В споделените намерения има нещо самодейно, подхванато оттук-оттам. Ако тези люде-политици Божем, искат да заслужат поне мъничко уважение от отвратения си електорат, да позавишат отмалко незначителния си рейтинг, първата им работа в следващото Народно събрание е да свикат експерти от всички области на тази комплексна проблематика, да ги последват безропотно и да дадат обет, че стратегията за спасяване на българския род ще бъде неприкосновена за всички бъдещи правителства в продължение на поне 50 години. При отклонение от нея съответното управление да пада автоматично от власт. На нарушителите да се отнема имуществото.

От такива лишения елитите най-горко страдат. Но да има и морално възмездие - имената им да се впишат в специална "алея на позора". Можем отсега да я обозначим в Борисовата градина. Без друго разполагаме с изобилен избор на кандидати за вписване.

Автор: Милена Бойчева, в. "Труд"