Отстрел по списък

/КРОСС/ Поредицата от убийства на инакомислещи в Украйна предизвиква зловещи паралели с терористични режими от миналото.

Поемането u прилагането на чуждестранен опит днес е водещо занимание в Украйна. От обучителните тренировки на американски, канадски или британски инструктори за местната войска до серийното избиване на политически противници - все практики, добре отработени в не тъй далечните времена на диктатурите и „еска-дроните на смъртта" в Латинска Америка през 70-те години на XX век. Впрочем имаме и български аналог -„белия терор" отпреди 90 години, от 1924-1925 г. Именно тогава са избити неудобни журналисти, поети, опозиционни депутати като Йосиф Хербст, Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров, Жеко Димитров, Петко Д. Петков, Димо Хаджидимов, Харалампи Стоянов и т.н. Трудно е да се избяга от паралелите при нанизалата се напоследък и в днешна Украйна поредица от убийства и странни самоубийства на изявени противници на сегашното управление в Киев. Само от началото на годината украинските служби решиха, че сами са сложили край на живота си седем опозиционни дейци. Сред тях са случаите с шефа на регионалната управа в Харков Алексей Колесник, намерен обесен в дома си, с прокурора Сергей Мелничук, за когото бе обявено, че е паднал от 9-ия етаж на блока си в Одеса, с бившия член на Партията на регионите Михаил Чечетов, скочил от 17-ия етаж на жилището си в Киев, и т.н. По-нататък нещата загрубяха още повече. В рамките едва на 3 дни -между 13 и 16 април, в Киев бяха убити четирима опозиционери. Един политик и трима журналисти. Политикът е активният антимайдановец и бивш депутат от Партията на регионите Олег Калашников, остро критикувал приетия наскоро закон за приравняването на комунизма към нацизма и заканил се да организира достойно честване в Киев на Деня на победата над нацизма 9 май. А журналистите са популярният с проруски-те си убеждения Олее Бузина, наскоро отказал се „заради цензура" да е главен редактор на в. „Сегодня", основателят на сайта „Обком" Сергей Сухо-бок и главната редакторка на регионалния „Нетешински вестник" Олга Мороз.

Установи се, че два дни преди убийствата към Калашников и Бузина са били отправени заплахи за физическа разправа, а домашните адреси на двамата са били публикувани на обявяващия се за защитник на националната сигурност и за разобличител на враговете на Украйна сайт „Миротворец". Впрочем дейно участие в лансирането и представянето на този сайт има Антон Герашченко, съветник на вътрешния министър Арсен Аваков и личен враг на Олег Калашников. Същият този Герашченко след убийството на политика коментира в социалните мрежи, че той е бил „подла твар", и обобщи: „Рано или късно ще ги накажем всичките". Украинският политолог Владимир фесенко пък съобщи, че е получил електронно писмо от неизвестната по-рано организация „Украинска въстаниче-ска армия" (УПА), изкопирала името си от някогашната антисъветска националистическа формация. В писмото новата УПА поемала отговорността за убийството на Бузина и на „още няколко политици и журналисти". Подобно съобщение пристигнало и на електронния адрес на партията „Опозиционен блок", както се нарича формацията, събрала остатъците от Партията на регионите. В това послание освен всичко останало е посочено, че УПА се кани да започне ликвидирането и на представители на действащата сега власт в Киев, защото те „не въведоха военно положение, не обявиха състояние на война с Русия и не скъсаха дипломатическите и търговските отношения с окупанта". Шефът на главното следствено управление на Службата за сигурност на Украйна Василий Вовк обаче побърза да обяви по отношение на тази мистериозна и зловеща УПА, че „при нас няма регистрирана такава организация" и че тя е „абсолютен фантом". От своя страна президентът Петро Порошенко осъди престъпленията и подчерта, че те „само наливат вода в мелницата на нашите врагове". Почти веднага след това предпочитана версия на украинските официални представители стана твърдението, че убитите са „сакрални жертви" на Москва и че зад всичките шокиращи убийства стоят руските тайни служби, амбицирани така да дискредитират Киев. Дискусии в такъв дух потекоха и по водещите украински телевизионни канали. Един от тях проведе и анкета сред зрителите си в пряк ефир с въпроса дали вярват или не, че Русия стои зад ликвидирането на украинските опози-ционери. 30% от анкетираните отгобориха с „да", 70% отговориха с „не". Въпреки това версията за „руска следа" продължава да е фаворит в проправи-телствените среди. Доста красноречив за тона им е коментарът във фейсбук, написан от Виктория Сюмар, депутатка от Народния фронт (партията на премиера Арсений Яценюк), а също и зам.-председа-телка на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна: „Парадът на политическите убийства очевидно не е случаен. Това не е просто разчистване на сметки, това е спецоперация, която ще използват за политическа и информационна борба, за дестабилизация и „подгряване" на 9 май... Не е трудно да си представим картината по руската телевизия. Там Бузина е добре познат. Може би точно затова е бил нарочен?" Притеснени за впечатлението в чужбина от случващото се Киев, украинските власти все пак решиха да демонстрират загриженост за сигурността на вече доста оределите опозиционни дейци. В неотдавнашно свое интервю пред сайта Lenta.ru доскорошната депутатка от Партията на регионите Елена Бондаренко например разказа, че след като подала оплакване в украинското МВР, че получава заплахи за разправа, от министерството й осигурили охрана. Тя обаче уверява, че кампанията на заплахи срещу журналисти и активисти с различна гледна точка от доминиращата сега в украинската върхушка върви още от края на 2013-а. Запитана дали обсъжда със свои съмишленици как може да се противостои на тази кампания и как въобще да оцеляват опозиционерите в Украйна, Бондаренко отговаря: „Това е много сложен въпрос. Всяко ново убийство задушава в част от обществото всякакво желание за по-нататъшна борба. Нервите не на всички издържат. Трябва да разбираме човешката природа -всеки има свой праг на търпение и смелост. Това е първият момент. А вторият - какво всъщност можем да направим сега? Не можем да тръгнем да създаваме наши батальони за борба с беззаконието, което се култивира в момента на най-високо ниво. Макар че, трябва да призная, има буйни глави в редиците на противниците на сегашния режим, които сериозно говорят именно за такъв вариант... Разбира се, аз съм за мирен политически път. Но той за момента е най-неефективният, най-сложният и дългият. Когато имаме политически сили, опитващи се не със силови методи да вадят страната от кризата, и същевременно имаме онези, които държат в ръцете си оръжието и инструмента за политически репресии, ясно е, че силите са неравни."

Ексдепутатката споделя и наблюденията си как реагират обикновените украинци на все по-тежкото икономическо положение в страната и на братоубийствената война в Донбас. Бондаренко вижда, че мнозина от искрено повярвалите в Евромайдана нейни съграждани сега са разочаровани, но подчертава: „Разочарованието, макар то и да е наистина страшно, още не означава подкрепа за опозицията. С когото и да заговориш на тази тема, всички те гледат с разширени зеници и ти казват: не това искахме. Но това е инфантилната позиция на хора, които преди година пъхнаха вилица в контакта и си мислеха, че няма да ги удари ток. Позиция на тригодишни деца. Виждаме, че гражданското общество в Украйна е незряло, то просто е неспособно да отговаря за действията си. Това се отнася и за политиците... Даже и в сегашната ситуация хората още не могат да осъзнаят, че с помощта само на насилието, на частните батальони и на гражданската война няма как да се постигне успех. Вече хиляди хора са убити. Няма как да ги върнем. Как да го преодолеем? Във всички случаи на Украйна й предстои да извърви огромен път. Първо, да се върне към мирния живот. И второ, да разбере със законни методи кой е виновен за всичко това и кой трябва да понесе углавна отговорност за извършеното. Не морална, а именно углавна".

Ден след интервюто на Бондаренко нейните песимистични обобщения за неспособността на украинското общество да реагира критично към случващото се бяха донякъде опровергани от шествието из Киев на няколко хиляди миньори от въгледобивна-та промишленост. Те демонстрираха пред сградата на Върховната рада, пред министерския съвет и пред президентството. Накрая демонстрантите разпънаха и протестно палат-ково градче пред министерството на енергетиката и въгледобива. Миньорите настояват да им се изплатят дължимите заплати и ресорният им министър Владимир Демчишин да подаде оставка. Ако това не стане, заплашват с безсрочна стачка.

Същата вечер няколко стотици други граждани, събрали се пред посолството на САЩ в Киев, протестираха срещу американската намеса в Украйна. Те разпънаха плакати „Благодарим на Щатите за войната", „САЩ - мъка за Украйна", „Ние не сме рогат добитък". Активистите изгориха и снимка на зам. държавния сер-кетар на САЩ Виктория Нюланд, която повечето опоненти на сегашната власт в Киев смятат за отговорна за американската подкрепа, получена от управляващите сега сили на Евромайдана.

Разбира се, официалните реакции на подобни прояви неизменно ги приписват на руските спецслужби и на техни агенти.

Човек обаче трябва да е наистина сляп или безнадеждно фанатизиран, за да не види дълбокото вътрешно разделение и объркване в Украйна. Рефлектирало чак до рязко покачване на разводите заради политически разногласия в семействата. Такива проблеми не се решават с обучение на армията от натовски инструктори, за да бъде тя после хвърлена в „антитерористични операции" срещу „неправилната" част от народа. Нито с „чистка" сред инакомислещите. Управленията, които някога са залагали на подобни похвати, са останали само като страшилища в учебниците по история.

Притеснение в Полша
„Приетият от Върховната рада на Украйна закон за героизация на Украинската въстаническа армия (УПА) пречи на историческия диалог между Киев и Варшава, а без диалог помирението е невъзможно." Това заяви по телевизионния канал TVN 24 полският президент Бронислав Коморовски. Според него в отношенията с Украйна „има още много да се работи".
На 9 април Радата прие закон, който обявява членовете на „Организацията на украинските националисти" (ОУН) и на УПА за „борци за независимост" и им предоставя социални гаранции. Бойците на двете формации по време на Втората световна война са извършвали масови убийства и терор срещу населението на Волин, Полесие и Източна Галиция, поставяйки си за цел „пълното прочистване" на поляците от тези територии. Смята се, че техни жертви са станали около 100 000 мирни жители, включително жени и деца. В Русия УПА и ОУН са забранени.

Къдринка Къдринова

„Тема"