• 03 Юни 2020 |
  •  USD / BGN 1.7503
  •  GBP / BGN 2.1955
  •  CHF / BGN 1.8209
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 16°C

Образование-и-наука. QUO VADIS?

Образование-и-наука. QUO VADIS?

/КРОСС/ Къде е знанието, което изгубихме в информацията? Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?" (Т.С. Елиът). Къде е моралът, който губим в комерсиализацията и конкуренцията? Сега аз ще пиша предимно за университета на знанието-и-науката - Alma mater studiorum, стимулираща любознанието, евристиката и свободолюбието.
Университетът не е просто територия, университетът е концепция за хуманна ценностна система. В „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на американския писател Робърт Пърсиг пише: „Истинският университет е състояние на духа. В другия университет съществува една законна юридическа личност, която за нещастие носи същото название, но която е нещо съвършено различно. Тя притежава имущество, може да изплаща заплати или да получава пари и да се поддава на законодателен натиск. Но този втори университет, юридическата личност, не може да преподава, не създава нови знания и не може да оценява идеи. Той не е истинският университет въобще."
Съвременното образование учи как информацията става знание и как знанието - начин на мислене, йерархия на ценности - „образователните ритми", за които е писал в „Целта на образованието" Алфред Уайтхед, един от големите математици, физици и философи на 20-и век. Да се стремиш да бъдеш превъзходен (гръцки - arеte) във всичко, което правиш. Ценностната система на „арете" включва образование и добродетели, полезни за човека и обществото. В корените на гръцките думи paidagogos и paideia и на английската education (образование) има „водачество" - от латински educere - „да изведеш това, което го има", да разкриеш способностите на студента, където ducere означава „да водя".
Неотдавна министърът на образованието и науката (МОН) представи проект за развитието на висшето образование (2014-2020). Но преди това - през 2011 и 2013 г. - Европейската комисия (ЕК) критично посочи, че България е забавила значително реформите във висшето образование. Препоръките са за подобряване на качеството на обучението чрез (i) инвестиции в квалификацията на преподавателите (80% от днешните студентите казват, че не са доволни от лекциите на свои преподаватели), (ii) модернизиране на учебните програми и научноизследователските проекти, (iii) увеличаване на мобилността на студентите и (iv) стимулиране на сътрудничеството между университети и индустрия.
Ще добавя: (v) участие на студенти в научноизследователски проекти и (vi) инвестиране на много повече пари от държавата (сега са мизерните 1.5% от БВП, при най-малко 3% в западноевропейските страни, САЩ, Япония) - и най-после от частния сектор. Освен в спорт, предимно футбол, не знам български бизнесмен да е вложил пари за образование и/или наука в държавен университет. Дарителството за наука-образование-култура (НОК) е най-благороден начин за опрощаване на грехове. Другото е НОК-аут на държавата, обществото и бизнеса.
През 1999 г. министрите на образованието подписват декларация, с която започва Болонския процес в университетското образование-и-наука. Той прокламира модела на трибологията (гръцки, tribo - плъзгане; трибология - наука за взаимодействията). На университетско равнище това означава (i) взаимодействие на образование-и-наука, (ii) евристичност и интерактивност в учебния процес (participating democracy - демокрация на участието) и (iii) програми за непрекъснато образование, lifelong learning program. Тогава студенти и преподаватели ще могат да почувстват, че the world looks so different after learning science, както казва Ричард Файнман - нобелист за физика, 1965 г.
През 2007 г. Негово превъзходителство посланикът на Ирландия в България Джефри Кийтинг, обяснявайки че в Ирландия първопричината за икономическото е психологическото чудо, каза: „Не мисля, че става дума за някаква написана стратегия. По-важното е друго: в началото настъпи една генерална промяна на настроението. Тогава нещата започнаха да се задвижват в правилна посока."
Като в поведението на нелинейните динамични системи, катализатор за големи позитивни събития може понякога да е минималната необходима промяна (minimum necessary change). В атмосферата например локални, малки явления могат да породят верига от действия, които да доведат до големи, глобални промени в екосистемата, въпреки че като цяло тя е детерминирана и няма случайни параметри.
В теорията на хаоса този феномен е метафорично известен като ефект на пеперудата - наричан така от заглавието на лекцията „Може ли движението на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?", изнесена през 1972 г. от Едуард Лоренц пред American Academy for the Advancement of Science.
Кои са ирландските пеперуди? - халбите с „Гинес" във всички дни на годината и особено на 17 март - деня на свети Патрик, рокмузиката и „Ривърденс", споменати от посланик Джефри Кийтинг.
И още ирландски мотиви: на 23 януари 2007 г. правителството на Ирландия представи новия си Национален план за развитие (2007-2013 г.). В него е вложена исторически голяма сума пари - 183.7 млрд. евро, за икономическата, социалната и образователната инфраструктура на страната (от тях за наука - 20 млрд., за образование - 25.8 млрд.).
Негово превъзходителство посланикът на Ирландия „се приведе и започна бавно, тихо и замечтано да говори на езика на келтите: когато не си голям, трябва да си умен".
И да имаш пеперуди.
И ерудирани политици. Като израелският президент Шимон Перес, който каза, че прогресът на една страна се прави в научните лаборатории. И бившият китайски премиер Ху Цзинтао, който често произнасяше посланието „Да възродим науката" - Chinese Science on the Move - писа американското списание Science (7 декември 2007).
Сondiсio sine qua non, за да се получат стойностни научни резултати, е съвременни знания и евристичен потенциал на изследователите - такива резултати се публикуват на английски в реномирани международни списания. Разбиращите тези науки знаят императива publish or perish (публикуваш или загиваш). Неразбиращите като МОН, ако имат резултати, ги публикуват на български в нискоразрядни списания и така те не стават достояние на световната научна общност. Както е казал д-р Чехов: „Няма национална наука, както няма национална таблица за умножение."

В България обаче има и национална наука, и национална таблица за умножение. И често тези автори стават министри на образованието, науката, културата...
- Образование-и-наука, къде отивате?
- При МОН отиваме, пак да ни реформира.
- Какви реформи с такива политически слаломисти!* Каква „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж."! Какви „подготовка на координационен механизъм за рамковата програма за наука и иновации „Хоризонт 2020" и актуализиране на Националната пътна карта за научна инфраструктура."! И как „Всичко това ще допринесе за създаването на устойчива национална политика за изграждане и поддържане на върхови научни изследвания на световно ниво."!
О времена, о МОН! В такива случаи Мечо Пух казва: Някои имат ум, а други нямат и това е. Дано скоро си отидат - иначе пак няма да има български университет всред първите 500 в света.**
А ние с д-р Стоян Стоев и Васил Лаков се гордеем, че сме българи. Но искаме да живеем в Рим, Брюксел, Лондон, Болоня. Ще се върнем, когато за политик на годината бъде избран ерудиран министър на образованието и науката.
___________________________________________________________________
*„Уви! Всичко е погълнала у нас партизанщината, партията и партийните сдружения във всяка област, дори и в литературата, дори и в науките" - пише за „организираната посредственост" проф. Александър Балабанов във вестник „Мир", 6 август 1928 г. - 85 години оттогава и никакво репрограмиране на българския политически и социален пейзаж.
**Шанхайският рейтинг показва, че през 2010 г. страните от Европейския съюз са представени със 191 университета сред първите 500, докато САЩ имат 154, Япония - 25. От европейските университети най-много са тези в Германия - 39, и Великобритания - 38. Само 9 университета от Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, Чехия, Словения) са сред първите 500.
Според друга световна класация българските университети са подредени така:
1. Софийски университет „Св. Климент Охридски" - 777-о място
2. Нов български университет - 1816-о място
3. Американски университет в България - 2380-о място
4. Технически университет в София - 2409-о място
5. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" - 3088-о място.

Автор: д-р Георги Чалдъков, "Факел"

 

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2020 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.