• 23 Окт 2017 |
  •  USD / BGN 1.6550
  •  GBP / BGN 2.1823
  •  CHF / BGN 1.6865
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 10°C

Йотова: От санкциите срещу Русия е наказан малкият и средният производител

Йотова: От санкциите срещу Русия е наказан малкият и средният производител

/КРОСС/ Илияна Йотова - вицепрезидент на Република България, в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов" по БНТ

- Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова - дълго анонсирано участие, но ето че вече се случва. Здравейте, г-жо вицепрезидент, г-жо Йотова, добре дошли в националната телевизия.

- Очаквах да кажеш и „Здравей, Илияна", защото сме колеги.

- Е, няма, задължава, институцията задължава. Здравейте и добре дошли наистина в студиото.

- Здравейте, добре заварили.

- През седмицата бяхте и в чужбина на посещение - ще стане дума и за това, и за новините, които идват от българските общности по света. Но понеже завършихме с предишния ни събеседник, с г-н Рашидов, темата за президентската институция, само като увод, в едно изречение - година след изборите, уютно ви е на „Дондуков" 2, нали? Как сте, как се чувствате?

- Е, чак пък уютно...

- Добре.

- Но изпълняваме си обещанията, които дадохме на хората. Горе-долу ще стане вече наистина една година, откакто се включихме в президентската кампания - на 6 октомври 2016 г. беше първият тур на изборите, на който ние имахме най-много гласове. Така че и малко символично е днешното участие, можем да поговорим за тези месеци. Доволна съм, удовлетворена съм от това, че всичко онова, което казахме на хората през предизборната кампания и след това вече тези девет-десет месеца, не сме мръднали на сантиметър от обещанията си.

- Да, но пък виждате в каква атмосфера може би трябва да изпълнявате тези обещания - напрежение, бих казал, напрежение, атаки срещу институциите. И голям ли е залогът за това? Какъв е залогът, когато казва президентът „Ако искате война, ще си я получите", по-малко от година след встъпването си в длъжност? Що за работна атмосфера е това във властите, докъде ще се стигне с една такава закана?

- Знаете ли, аз лично не чувствам това напрежение. Работя добре с част от министрите, с които съм свързана по силата на своите правомощия. Не съм убедена, че има и война на институциите в онзи смисъл, в който има една истинска война на институции. Вижте например какво става в момента в една Испания. Слава богу, България изобщо не е в тази ситуация. Да, има престрелки между отделни политици, които така и не можаха да свикнат, че г-н Румен Радев е президентът на страната, колкото това да не им се иска. Част от тези политици все още не могат да изживеят комплекса, че са загубили лично и персонално тези избори, защото са отговаряли за тях в една предизборна кампания, но крайно време е да свикнат с тази мисъл, защото не е добре това, което става. Това е... все повече масло се налива в огъня на тоталното недоверие, което българските граждани и общество имат към политическата система в страната. И това не е добре, защото от институциите се очаква да си решат техните проблеми. Едно от обещанията, които лично аз имах и президентът Радев преди девет месеца, когато разговаряхме с хората, е често да бъдем сред тях. Мога да ви кажа, че това е може би едно от най-стриктно изпълняваните обещания. Всеки месец поне десет срещи в страната имам по най-различен повод. Не са доволни българските граждани от своите институции, не са доволни от своите политици, защото те не решават техните проблеми. Защото не може една страна, която вече десет години е в Европейския съюз, минималната работна заплата, средната работна заплата да е равна на заплатите в страни, които тепърва поемат по европейския път.

- Понеже веднага давате този въпрос, вижте с какво ви опонирам - с първо заглавие на „24 часа": „Софиянецът вече купува със заплатата си повече от европеец".

- Така ли? Ами аз зад това напудрено заглавие срещам доста много лицемерие. Защото по тази логика - нека всички дойдат да живеят в София и да обезлюдим останалата част на страната, което между другото, не е много далеч от реалността. И второ, да кажеш, че можеш да купуваш повече от средния европеец - от тук нататък има много разклонения на въпросите: какво купуваш, в името на какво го купуваш, от какво се лишаваш. Подхващаме голямата тема за двойните стандарти, защото...

- Да, да. Преди социалните неща ми се иска още малко политически. Казвате, няма чак такова напрежение, каквото може би медиите експонират. Не знам дали е така, но ваш съпартиец - Калоян Паргов, мисля, каза: „Не си играйте с импийчмънт на президента, че ще дойде Илияна Йотова". Защо ги плашат ГЕРБ с вас?

- То прозвуча наистина почти като заплаха и аз...

- Ама не, те плашат ГЕРБ с вас - „ще дойде Илияна Йотова".

- Да, очевидно съм някакво много страшно плашило. Но вижте, ние сме екип с президента Радев. Нашата политика, общата политика - на един екип. И когато ви казвам, че няма война между институциите в онзи смисъл, в който, слава богу, никога да няма война, такава война в България, имам предвид и точно това. Аз не схващам политиката като някаква договорка между мен, министър-председателя, г-н Цветанов, г-жа Корнелия Нинова или който и да било от политическите лидери, от хората, които днес управляват институциите. Това е отношение между институции за определени политики. Политиката не е договорка - аз ще се обадя на един и ще си реша въпроса. Не е така. Ето, например утре ще има един Консултативен съвет за национална сигурност. Ако действително г-н Борисов е бил искрен в онази пресконференция, която даде преди няколко дни, утре много конкретно и ясно ще проличи дали наистина има волята, събрани всички при президента, да се роди един добър Закон за борба срещу корупцията, защото това е едно от нещата, които най-много измъчват българските граждани: фалират цели фирми, не създават перспективи и в крайна сметка, един голям въпрос поставя пред всички външни инвеститори, защото години наред съм чувала това, че в България пречката за добър инвеститорски интерес е именно корупцията.

-Да. Понеже анонсирате темата на утрешния Консултативен съвет по национална сигурност - темата е корупцията - ако хипотетично, г-жо Йотова, ви питам, ако примерно президентът на страната се казваше Цецка Цачева, пак ли щяхте да настоявате шефът на антикорупционното звено или мегаагенция, или както ще се казва, да бъде назначаван от президента?

- Знаете ли, за мен това изобщо не е важният въпрос. Недоверието на хората, че ще бъде създаден работещ орган е огромно. Всъщност най-важната цел за мен утре на този Консултативен съвет е да бъдат убеден българските граждани, че оттук нататък, какъвто и закон да се приеме, той може да бъде една контаминация между двата закона, които са предложени. Може да се предложи и нещо трето. Действително този орган ще има доверието на хората, няма да бъде използван за политически натиск върху една партия, няма да бъдат нарочно злепоставяни хората - така, както например се злепоставяха през годините назад. Знаете, че България е една от най-често осъжданите държави в съда за правата на човека в Страсбург, именно защото се издават несправедливи присъди или защото има политически натиск. Така че това за мен е най-важният резултат. Нека да се избере най-добрия начин, по който да бъде управляван този орган. Друг е въпросът как самият той трябва да изглежда, дали не е добре да се видят практиките в другите държави. Ето, например една Италия, която знаете, че постигна големи, големи успехи в борбата срещу мафията, срещу корупцията, всичко това е съсредоточено да речем в ръцете на прокуратурата. Най-различни са практиките. Аз...

- Да, това е важен детайл. Как трябва да функционира, какви да бъдат параметрите на тази мегаструктура?

- Преди всичко...

- Прокуратурата ли все пак ще бъде върху нея? Тя ще разследва ли или само ще обвинява?

- Има...

- Или ще има само контролна функция това звено?

- Има няколко неща, които са много важни, принципни. Първо, това механично свиване на няколко институции много внимателно трябва да се прецени от законодателите дали е добрият вариант - говоря за Комисията за конфликт на интереси, говоря за незаконно придобитото имущество, Сметната палата, прокуратурата. Защото има един принцип - говоря чисто професионално в случая и моля да ме разберете - аз се занимавам, като евродепутат бях заместник-председател на създадената Комисия за борба срещу корупцията на европейско ниво, виждала съм най-различни практики. Нещо повече - ние ги изучавахме тези практики, за да видим кой е най-добрият модел за цяла Европа. Идеята за това да има различни институции, като тези, които току-що изброих, е техният взаимен контрол. Когато ги събереш под една шапка... Даже ако щете конкуренцията, в добрия смисъл на думата - едната институция да върши работа по-добре от другата. Когато ги събереш под една шапка, не е ясно как ще върви този принцип на взаимен контрол. Кой в крайна сметка ще вижда дали едната комисия върши добре нещата при този механичен сбор? Това е едно от нещата, които трябва да се преценят много добре от законодателя, това е тяхна работа. Второто е да не се изземват и преплитат функциите. Има разделение на властите в България. Прокуратурата е част от една система, която трябва да бъде абсолютно независима от изпълнителна и законодателна власт. Ето тези неща трябва да се преценят много добре, първо за да се спечели доверието на хората, това да е работеща институция. Не толкова заради доклада на Европейската комисия - това е страничен елемент, важен, но страничен. И най-вече - да бъде работещ този орган, а не да създадем поредната схема, поредната структура, само защото от Европа така са ни казали, и утре тя да бъде поредното разочарование.

- Г-жо вицепрезидент, използвам думите ви, че има обществено доверие, има заряд в тази идея, за да си развия и така въпроса: а около президента има ли заряд за нещо повече, за политическо прерастване в някакъв проект? Много често се задава този въпрос. Самият той казва: „Не ме питайте едва в началото на първата година от мандата". Но виждате ли такива процеси, чисто...

- Определено не, това са смешни неща.

- Не?

- Не, разбира се. Вижте, ние имаме, като президентски екип, съвсем други приоритети. Едно от нещата, които казахме преди девет месеца, беше, че нашето желание е политиката за България да се прави в България. Знаете, предишната президентска администрация - не искам да се обръщам назад, но няма как да не направя тази разлика - влиянието отвън беше много силно. България взимаше различни решения под диктовки отвън, и то не толкова безпрекословно изпълнение, а по-скоро липсата на какъвто и да било дебат за собствените ни специфики. Защото дори една норма от Европа, когато я приемаш, винаги в Европейския съюз се гледа по-добре на една държава, когато тя същата тази норма, същия този регламент така го префасонира, че да отговаря на модела, който е в собствената страна, защото иначе той не работи. Ето това предишната администрация не го правеше. Между другото, знаете ли, сега се замислям, като ми казвате. Една част може би от напрежението на някои политици срещу президентската институция беше... е и фактът, че ние сме различна президентска администрация, различна, ако щете, и президентска двойка. Има някои насложени през годините стереотипи, които очевидно сме разрушили. Да не говорим за това, че предишните пет години тази институция беше до голяма степен обезличена. Може би това, че предишният президент, управляващата партия дълго време бяха от една и съща политическа сила. Това още веднъж показва, че е добре, когато са предложени от различни политически сили, от различни партии, защото ако щете дори и в тази алтернативност на институциите се раждат и по-добрите решения. Така че още е рано. Един колега скоро, наш журналист, попита „Какви са първите ви резултати?". Нека малко по-скромно да действаме. Аз не мога да говоря още за първи резултати. Мога да говоря за тенденции - рано е да се говори за резултати. Но това, което правим, наистина го правим, защото спазваме обещанията към хората, и съм убедена, че е добре и за страната - и във външнополитически план, и това, което сме извършили през тези месеци вътре, с хората.

- Вярно ли е, че на „Дондуков" 2 в момента има проверка от ДАНС по повод достъпа до класифицирана информация?

- А, това е въпрос към колегите от ДАНС. Не мога да ви кажа.

- Нямате информация и не е...

- Това са административни неща. Ако има такава проверка, тя ще завърши, ще кажат своите резултати. Не бих искала да се бъркам в работата на други служби.

- Да. Добре, толкова по този въпрос. Две думи за Молдова, за българската общност там. Дойдохте с новина от там, че ще има депутат за първи път в Молдова от Тераклия, български етнически българин. Но принципно - отношението към българите в чужбина? Посоките на работа - какво виждате?

- Това е...

- От друга страна, пък, в Албания не ни признават обществото.

- Това е част от една голяма битка, която също трябва да я проведем заедно всички институции. Тук не може да има никакъв компромис и никакво разделение между президентската институция, Министерски съвет, Народно събрание. Напротив, тук трябва да сме заедно и силни всички, защото видяхте какво се случи в Украйна с българския език. Няколко са новините от Молдова и аз искам да ги кажа още веднъж много точно, защото това са три изключително важни сигнала. И те са вече факт, те не са някаква перспектива, някакви идеи за бъдещето. Първо е абсолютната гаранция от президента на Молдова, от министър-председателя, от техния парламент, с който аз имах работни срещи, че... и тяхната гаранция, че български език в училищата, в които се преподава, ще се изучава от 1-ви до 12-и клас, и то ще се изучава така, както трябва. Децата, излизайки от тези училища, от тези паралелки, ще знаят български език. Между другото, аз това го видях с очите си. Второто - няма да бъдат затваряни училища, в които се преподава български език, в малките населени места, в селата и по-малките градове, защото има такива, особено в южната част на Молдова. Какво означава това? Тези училища, по техните собствени образователни стандарти, не отговарят на изискванията за брой на деца, но те ще бъдат запазени от молдовската държава, именно защото се изучава български език, именно за да се съхрани българския език. Това също е една много силна гаранция от страна на техните власти. И на трето място - един много дълъг въпрос, който беше много страшен за нашата българска общност, която е на повече от два века там, е това, че компактният район на Тараклия, където наистина са българските диаспори, няма да подлежи на допълнително административно деление, т.е. неговото свързване с райони, където повече преобладава рускоезично или румънскоезично население, независимо от реформата по отношение на административното деление, която ще бъде направена.

- Т.е. самостоятелен си остава вероятно.

- Той е самостоятелен и догодина за първи път те имат шанс да има етнически българин депутат.

- Да. Понеже обяви и президентството идея за създаване на регистър, той касае ли, отнася ли се към тези етнически българи, или не?

- Да, да, да, разбира се.

- Или само за българите, които живеят по света?

- Разбира се, че се отнася.

- Въобще, какъв е този регистър? Какво трябва да прави той, каква е целта му?

- Това е една много по-голяма идея за една платформа, която имах възможност да обсъдя сега и с наши колеги, които пишат, издават, медии на български език по целия сват - в САЩ, през другите континенти, през Австралия до Западна Европа, Западните покрайнини, източното направление. Това е една платформа, която ще свързва българите, ще ги свързва с родината, но и България ще може чрез тази връзка и чрез нашите общности да лобира за себе си в страните, в които те живеят. Така че след няколко месеца от Обществения съвет, от мен който беше създаден към президентството, в който много журналисти, наши колеги участват, политолози, дори имаме антрополози вътре, университетски преподаватели, преподаватели от БАН ще предложим на вниманието на българската общественост тази платформа, както, между другото, и на всички българи зад граница. Знаете ли, много ме боли, когато по страната говорим по тези проблеми и често чувам репликата „Оставете ги тях, те са си уредили живота там, зад граница". Не бива да се култивира този механизъм, защото една голяма част от тези хора не са отишли по собствена воля там, а бягайки от нещо - от мизерията, от безперспективността.

- Това щях да кажа - то не знам дали е нихилизъм, но е шега. Как да го направите този регистър? Ами, като видите...

- А, хич не е шега.

- Не, не, шега - да ви кажа каква е шегата. Каква е шегата? Как да го направите регистъра? Когато видите кой дава най-много пари на баби, дядовци, който...

- Не е само така.

- ... издържа от чужбина своите роднини в България.

- Не, не е само такава. Вижте, за съжаление - казвам ви за съжаление, защото това е демографската картина в момента в страната - почти няма българин, който да няма роднина, съсед или приятел в чужбина. Дано не се сбъднат най-лошите предчувствия и прогнози, че в един момент броят на хората, живеещи на територията на страната, ще бъде равен на тези, които са навън. И трябва да направим всичко възможно това никога да не се случва. Но така или иначе, ние имаме една реалност, с която трябва да се справим. В един момент ще възникне въпросът и за тяхното институционално представителство - така, както, между другото, съм виждала много страни, които правят същото със своите граждани извън териториите им. Например една Полша е перфектна в това отношение, една Унгария. И ще трябва да се замислим. И тук цяло лято се срещах с представители на българските диаспори в западни, европейските държави, с Асоциацията на българските училища там. и разбира се, голямата ни политика трябва да бъде отворена и към Западните покрайнини, към източното направление. Сега, покрай Българското председателство, често говорим, че нашият външнополитически приоритет са Западните Балкани. Това наистина е много силен приоритет, защото крайно време е Европа да се обърне към тази своя част, тъй като години наред тази политика беше абсолютно изоставена. И сега, при положение, че една съседна Сърбия вече затваря преговорните глави към Европа, това е задължителна част от нашето председателство и от нашите приоритети. Но аз бих казала и нещо друго - България трябва да прибави към тях и още един външнополитически приоритет и това е Източното партньорство. Това е политика на Европейския съюз и може би точно на страната като България най-много й отива да насочим вниманието на европейските институции натам. Източното партньорство са страните от бившия Съветски съюз и техният път към Европа. Молдова е част от това Източно партньорство. И аз мисля, че бихме могли много да помогнем в това отношение, още повече, че България вече има безценен опит за тези 10 години за своето членство и своето присъствие в Европейския съюз.

- Да. Включва ли Източното партньорство специална тематика например за санкциите, различна от официалната на Европейския съюз? Питам ви, защото анонсира г-н Радев, президентът Радев, отпадане на санкциите от Полша. Санкциите включват ли това Източно партньорство?

- Източното партньорство е една политика на Европейския съюз далеч преди санкциите - нека първо това да уточним. Второ - да, аз мисля, че няма за никой изненада в това, което казва президентът Радев. Дайте да теглим обективно чертата за резултатите от тези санкции. Всъщност те трябваше да накажат, грубо казано, Русия. Само че кой е наказан? Наказан е малкият и среден производител, наказани са малките и средните фирми. Западноевропейските фирми - може би за първи път ще прозвучи нещо във вашето студио - една голяма част от мощните компании, мощните фирми, те намериха вратички в законите, дори по отношение на санкциите. Създадоха съвместни фирми, регистрирани на друго място, които оперират и в момента в Русия. Така че санкциите, една голяма част от тях, на практика са избегнати. Те в момента имат повече политическо значение. Но ако говорим за санкциите, които са наложени, защото не се изпълняват Минските споразумения - ами, трябва директно а кажем, че Минските споразумения не се изпълняват както от страна на Русия, така и от страна на Украйна. Така че и тук въпросът е много... най-малкото дискусионен - кое стои в основата на продължаващите санкции.

- Да.

-Да не говорим за това, че много гласове в Европа се засилиха за това със санкциите... Да се намери някакъв вариант за тяхното преустановяване, или най-малкото, да се направи така, че да бъдат по-ефективни.

- По-скоро трябва ли да тълкуваме думите за санкциите като това, че примерно България може да бъде нелоялен партньор към Европейския съюз, да кажем, или към НАТО с това...

- Ние сме сериозни хора в това студио, дайте да не робуваме на такива идеологеми. Спомняте си, когато беше...

- Ама защо, г-жо Йотова? Не допускате ли, че като дойде Путин за 3 март догодина за официалните чествания - ако приеме поканата и дойде в България - че няма да има вълна, примерно, от антимитинги срещу него, недоволство срещу Путин? Не допускате ли, че е възможно това?

- Чакайте малко да Ви задам един риторичен въпрос. Според вас за 140 години от Руско-турската война...

- Кой да дойде?

-  ... кой трябва да дойде?

- Кой трябва да дойде, да. Съгласен съм с това.

- И той трябва да дойде, защото съм убедена, че не трябва да е единственият.

- Съгласен съм с този въпрос. И?

- Най-страшното нещо в нашето съвремие, от което и много, част от конфликтите, на които сме свидетели по света, се дължи на нещо, което рядко си даваме сметка - опитите ни, собствените ни опити, робувайки на скрупули, на политическа, моментна конюнктура, да пренаписваме историята. Това е много страшен процес, замислете се.

- Защо тогава ще дойде в България човекът начело на държава, която е заплаха за националната сигурност на България, според доклада за сигурността?

- Не искам дори да си помисля, че ми зададохте този въпрос. Разбирате, то е абсурдно. Първо, докладът за националната сигурност...

- Ама аз докладът не съм го писал, г-жо Йотова.

- Слава богу...

- Приет е от кабинета на Република България, от министрите. Не съм го измислил аз този...

- Много се надявам, г-н Любенов, че изключително формално са го приели този доклад, както обикновено се случва.

- А, това вече е отговор.

- И че въобще не са се зачели какво пише вътре в този доклад. В интерес на истината, малко беше преувеличен и текста за заплахата, защото не е точно такъв цитатът в доклада. Но ако не сме чак такива формалисти - аз мисля, че имах възможност да го кажа вече - аз такива заключения съм чела в хиляди доклади и смятам, че наистина редно е да се провери кой точно е писал тази част, защото не бих се заклела, че това е професионалист. Само толкова ще коментирам. Мисля, че този доклад трябва да получи една наистина... да представи пред българското общество реалистичната картина за заплахите, които са пред нашето общество, пред съвременния свят, а не да пише копи-пейст текстове, които след това провокират точно такива дискусии, които са абсолютно, абсолютно ненужни.

- Да. Добре, докато сме още в темата с НАТО - и може би да свържем една от горещите теми - за българските изтребители. Само едно изречение, няма да ви карам, може би не сте експерт по...

- Не може би, а със сигурност не съм.

- Да, по тези въпроси. Но все пак, голяма сага с тези изтребители. Те са само залогът ли, поводът ли са само за тези атаки и за това политическо напрежение в страната, или са причината за това - как мислите?

- Според мен, колкото повече време минава, толкова повече си мисля, че това беше една абсолютно предварително скроена, премерена атака срещу президента, започвайки с онази пресконференция на г-н Цветанов, в която той директно говореше за корупция в най-висшите етажи на властта. Според мен това е част от битката срещу президента Радев - много непочтена, некоректна битка. След като не можеш да го бориш с политики и с аргументи, решаваш по възможно този, най-злокачествения начин, по който премина целият ни преход след 1989 г. Защото някак си не знаем цената на думите в България. Сами сме част от девалвирането на думите. Ето, ние с вас сме журналисти по професия и по някой път се улавяме, че може би не ги използваме достатъчно съзнателно и отговорно, защото се разбиват човешки съдби, разбиват се гилдии. Аз искам да ви припомня една случка назад във времето, която за мен има изключително силен спомен, и не само спомен. Спомняте ли си как г-н Цветанов обвини едни лекари в Горна Оряховица?

- Така?

- Това беше началото на една много мощна атака към лекарското съсловие, което не я заслужава. Разби биографиите на тези хора, буквално ги унищожи.

- Това беше в първия му мандат като вътрешен министър.

Илияна Йотова: Дали е било в първия или в последния...

- Помня да, и?

- В случая хронологията няма никакво значение. Затова казвам, че много трябва да се внимава с думите, защото по-късно се оказа, че в това, в което те бяха обвинявани, няма грам истина. Но кой понесе последствията - г-н Цветанов или тези хора? Давам го само като един пример, макар че той не е единственият. Преди малко ви споменах за делата в Страсбург.

- Да.

- Затова, когато говорим за уважение на институциите, трябва... Да, разбира се, първото и важно условие е един депутат да бъде свободен, да говори онова, което мисли - той в крайна сметка затова е пратен от своите избиратели.

- А съзирате ли...

- Но трябва да има отговорност за това.

- Пак, за да приключим темата с атаката към институциите - съзирате ли прочистване на ГЕРБ към президентската институция? Ама не е ли много рано, си мисля аз? Има още пет години, много е дълъг президентският мандат.

- Знаете ли, има някакво раздвоение на личностите в ГЕРБ. От една страна, слушам министър-председателя - искам да му вярвам в това, което говори. Много внимателно проследих цялата му последна пресконференция. Действително този добронамерен тон и желание за консенсус по националните въпроси е нещо много ценно, ние много държим на това.

- За „цигулките" говорите?

- От друга страна, има Парламентарна група на ГЕРБ, която праща свои говорители, които директно...

- „Беквокалите".

- ... правят квалификации не просто на президента Радев - на цялата институция. Как е възможно това, как е допустимо, когато нямаш аргументи, нямаш доказателства в тази посока?

- Е какво е това - игра ли е, игра на премиера ли е? Какво е?

- За мен има едно много важно условие. Премиерът, освен министър-председател на страната - говоря за г-н Борисов - е председател на ПП ГЕРБ. Аз искам да видя декларация от името на ПП ГЕРБ за всичко това, което се случва в държавата. Да, защото групата - да, сигурно там има и независими хора, и такива, които те са предпочетени в листите, но аз искам да знам партийната позиция на ПП ГЕРБ. И тогава ще ви кажа дали министър-председателят е бил искрен, или не. Защото не може той в единия случай да говори като партиен водач, в другия случай - като министър-председател. Как става това? Не мога да приема факта, че в единия случай, като министър-председател казваш: „Да, аз искам да работя с институциите", в другия случай, като лидер на партия, да имаш точно обратното мнение.

- Последен въпрос, г-жо Йотова, на полето на културата, ако искате - ведро, неделно да ви питам. Понеже сте патрон на „100 години оперета", пък там бяхте много подготвена, всичко знаете за историята на оперетата.

- Защото я обичам.

- Обичате ли?

- Да, много я обичам.

- Добре се представихте там. Но има ли, трябва ли в някаква посока да се работи с голяма част от хората в културата, изкуството и духовността, които са възрастни вече? Губи ли се вече нишката с поколенията? Трябва ли специална грижа към тези хора? Как мислите, длъжници ли сме на тези хора?

- Възможно ли е в неделната утрин да ви направя един комплимент - не на вас специално, на БНТ? Вие сте единствената телевизия, в която се говори за култура достатъчно. Е, разбира се, винаги може в повече, но културата присъства. Преди малко имахте разговор с г-н Рашидов - бившия министър на културата. Знаете ли, добре е, че поведохте този разговор за култура и с него, иначе пак нещата щяха да отидат само в НДК. Имам една голяма тревога, че нашето председателство, което, разбира се, не трябва да го превръщаме в култ, но малко говорим за това каква култура ще представим на България през тези шест месеца, как ще си покажем културно-историческото наследство, как ще си покажем гласовете. Включително и тези хора, които пяха на своята 100-годишнина онази вечер в оперетата. И надявам се, че в следващите месеци най-накрая ще спрем разговора за паветата, плочките, осветлението в НДК, дограмата в НДК и ще говорим за това как ще представим в тези шест месеца една държава и една нация, която е в своя 14-ти век на развитие.

- Благодаря ви, че бяхте в нашето студио.

- И аз ви благодаря.

- Благодаря Ви за това интервю.

 

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Анонимен

И тая ми се води началник!? Няма санкции срещу Русия, а срещу пуски фирми, банки и физически лица!!!

14.10.2017 20:16:48

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2017 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.