Кратка история на перлата на кавказко-албанската архитектура - Гандзасарският манастир

/КРОСС/ Гандзасарският манастир е главният кавказки албански храм, който в продължение на шест века, от 1238 до 1836 г., е бил център на Каквказката албанска апостолическа автокефална църква, резиденция на кавказко-албанския Католикос. Манастирът е построен през 1216-1238 г. от кавказкия албански владетел Хасан Джалал и се намира на територията на село Вянгли в района Калбаджар на Република Азербайджан. Вътре в манастира Хасан Джалал е оставил надпис „... Построих тази катедрала за моя албански народ". За съществуването на този надпис съобщава в своите проучвания и описания ориенталистът и археолог от Петербургската императорска академия на науките Йосиф Абгарович Орбели в началото на XX век. По време на своята археологическа експедиция в Карабах през 1918-1919 г. той проучва и описва над 1000 надписа в църкви и манастири в Карабах, повечето от които са в Гандзасарския манастир.

Въз основа на резултатите от изследванията си през 1919 г. в Петроград (сега Санкт Петербург ) той издава книга, посветена на тези надписи. Гандзасар е бил и гробница на кавказаките албански католикоси и принцове от династията Джалал. В Гандзасар е имало училище и хранилище за ръкописи. Територията на Гандзасарския манастир, както и целият Карабах, е била част от азербайджанските държави на Джелаиридите (1340-1410), Гарагоюнлу (1410-1468), Агоюнлу (1468-1501), Сефевидската империя (1501-1736), държавата на Надир Шах Афшар (1736-1747) и Карабахското ханство (1747-1822). Неведнъж в своите укази владетелите на тези държави са утвърждавали наследствените права на кавказките албански католикоси и са им предоставяли различни имуществени и данъчни привилегии.

За съжаление, след като на 11 март 1836 г. руският император издава указ за арменската църква, Гандзасарският манастир, както и други кавказки албански църкви в Карабах, преминават под юрисдикцията на Арменската църква и биват „реконструирани и реставрирани" по арменски образец. След освобождаването на окупираните от Армения територии на Карабах, в хода на 44-дневната война през 2020 г., започна процес на възраждане на кавказкото албанско културно наследство в Азербайджан.

Автор: Д-р Илгар Нифталиев, изпълнителен директор на Института по история на името на Абасгулу Ага Бакиханов, Национална академия на науките на Азербайджан.