Христофор Караджов: С уволненията във "Вашингтон пост" Безос угодничи на Тръмп

/КРОСС/ "Democracy dies in darkness" - в превод "Демокрацията умира в мрак" или "Мракът убива демокрацията" - това гласи девизът под главата на един от най-великите вестници в Съединените щати - "Вашингтон пост", създаден през 1877 година. Негови журналисти са печелили над 70 пъти наградата "Пулицър". Знаменит момент в историята му e разследването на Боб Удуард и Карл Бърнстийн, разкрило аферата "Уотъргейт" и довело до оставката на президента Никсън през 1974 година. От 2013-а вестникът е собственост на мултимилиардера Джеф Безос.

Миналата седмица "Вашингтон пост" уволни шоково над 300 от общо 800 свои журналисти. Закрити бяха спортната и литературната редакция, както и всички кореспондентски позиции в чужбина - пратеничката на вестника в Киев Лизи Джонсън научи, че е съкратена по електронната поща, докато студуваше заедно с украинците между баражите от руски ракети.

"Има твърде много останала качествена журналистика във "Вашингтон пост", за да се разделим с него. Надявам се, че ще го има, но не мисля, че ще прокопса с Безос", коментира пред БНР преподавателят по журналистика в Калифорнийския университет-Лонг Бийч Христофор Караджов, като добави, че е имал колебание дали да прекъсне абонамента си за това издание, но все още не е.

Според него не е пресилено да се каже, че демокрацията в САЩ понесе още един тежък удар в ерата на Тръмп.

"Вашингтон пост" беше за Безос един проект, свързан с неговата суета, когато преди повече от 10 г. купи вестника за 300 млн. долара. Това е вестник с огромна история и с невероятно качествена журналистика. Разкритието на "Уотъргейт" доведе до оставката на президент, аз не мога да си представя нещо по-силно в журналистиката като въздействие. И когато Безос го взе, по спомени на участниците в началото е бил доста добър собственик - не се е намесвал в редакционната политика, което беше добре. След пандемията и с времето на Тръмп това се оказа, че е било просто една поза за Безос и той обърна нещата в съвсем друга посока. Първите предупредителни сигнали бяха, че той отказа вестникът да публикува препоръка за кандидат-президент, както традиционно правят доста от вестниците в САЩ, и започна всячески да се подмазва на Тръмп. Включително и с парите, които даде - огромна инвестиция, безсмислена като бизнес - за филма "Мелания", т.нар. документален филм".

По думите на Караджов уволнението на 1/3 от екипа на вестника не е преструктуриране:

"Ако искаше да прави преструктуриране, можеше с интелектуалния и финансов ресурс, които една гигантска компания като "Амазон" на Безос има като възможности за кадри и за какво ли не - от изкуствен интелект до всичко, можеше да бъдат направени всякакви преустройства. Но Безос се уплаши от Тръмп, защото голяма част от бизнеса на "Амазон" е свързан не с продажба на книги, от което започнаха, или с доставка на всякакви неща онлайн, а с поддръжка на сървъри в "Облака", включително на големи държавни структури като ЦРУ, Департамента по вътрешна сигурност и т.н. Другото, от което се страхува Безос, е, че той много иска да бъде сред пионерите в Космоса... това е невъзможно без сериозни държавни поръчки, които зависят силно от изпълнителната власт на президента Тръмп. Прозрачно е, че това (случващото се във "Вашингтон пост") не е бизнес решение, а чисто стратегическо решение в угода на властта".

В предаването "Събота 150" Караджов коментира и аферата "Епстийн", като я определи като престъплението на века и посочи, че засега от нея губи администрацията на Тръмп.

"Когато реално започнаха да излизат досиета, реакцията на изпълнителната власт беше, че е много уплашена. Реакцията на обществото е шок и голямо отвращение от това как властта в момента третира и самите досиета, а и жертвите в тях. Как те дори не разговарят с тях, което отблъсква хората толкова, колкото и самите деяния, описани в досиетата".