Обещаните от НЗОК пари не стигат за заплати в болниците

/КРОСС/ 85% от средномесечната заработка на малките общински болници не биха били достатъчни дори за покриване на разходите за Фонд „Работна заплата". Това заяви в ефира на БНР и предаването „Преди всички" по „Хоризонт" д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници по повод вчерашното споразумение между НЗОК и съсловните организации на лекарите и зъболекарите засегнатите от кризата с Covid-19. Според него в този тип лечебни заведения са необходими между 87% и 90% от бюджетите им.

„Ако ние получим 85% от лимитите, които са ни определени, в голямата част от лечебните заведения трудно бихме могли да изплатим работните заплати."

Освен това според д-р Тотев малките общински болници се нуждаят от средства, за да се подготвят за работа с пациенти с установен Covid-19, което означава „коренно различно превъоръжаване" с предпазни средства и дезинфектанти, които завишават разходите.

Според лекарят част от колегите му вече не получават изцяло възнагражденията си.

Д-р Тотев подчерта, че множество малки общински лечебни заведения не разполагат със сграден фонд, който да отговорят на изискванията за инфекциозни отделения, а освен това в много случаи липсват и реанимационни отделения. Но заедно с това е налице и проблем с липсата на квалифицирани специалисти, които могат компетентно да се отнесат към пациенти с Covid-19.

„Има апарати, има и легла, но липсва персонал."

Според лекаря поемането на пациенти с вируса може да се отрази негативно и на капацитета на общинските болници да се лекуват безотказно третирани досега в тях болести като „банални пневмонии, бъбречни, кардиологични и ендокринологични случаи, различни от пневмонии белодробни заболявания и ред други заболявания".

Във връзка с подаването на оставки от медици в болниците на Белоградчик и Гоце Делчев отбеляза:

„Всички колеги, с които работим, са хора в пенсионна и предпенсионна възраст - това са лекарите, които останаха по родните си места и продължават упорито да се борят с патологията на населението. Тези хора са в риск. И те, като си ударят чертата, могат да пресметнат, че не си струва да се поеме риск... Има една приказка, колкото и егоистично да звучи - „Най съм си мил на мене си.". Звучи вулгарно и това общо взето за медиците не е толкова актуално, но явно понякога започва да светва червената лампа и кара хората да преосмислят всичко, което до тук са дали, и дали да продължават в същия дух и стигат до неприятни инциденти, които изправят на нокти обществеността в дадения град - особено в малките градове."

В момента ние нямаме отговори и чакаме, казва д-р Тотев и отбелязва, че са налице слабости в комуникацията по тези проблеми:

„Общуването е предимно със заповеди, които се свеждат към нас за изпълнение и обратната връзка не знам дали стига до там, където сме я адресирали... Когато няма разговор очи в очи, няма спор с всичките му необходими атрибути - с излагане на доводи и доказване на тези - нещата не стават. И когато се гледа от позицията само на големия град - в случая на столицата - детайлите ни се губят."

В заключение председателят на Сдружението на общинските болници призова определени болници да се определят като третиращи пациенти с Covid-19 и към тях да се насочи приоритетно финансиране, а други да продължат да лекуват т. нар. „банална патология".