Борисов накара Горанов да похвали ниското ДДС за книгите

Онуй отново опорочи празника

Днес, в най-светлия празник на България, Денят на българската азбука и просвета, Онуй отново опорочи празника. Съдейки по неграмотността му, всеки нормален човек би си помислил, че днес няма да посмее и да се обади. Но прост човек срам няма! Онуй се появи в едно село и би тъпана, че им строи училище. Той много се интересувал от образованието. Ей, на, училище им пОстрОил. Да са благодарни и ръка да Му целуват.А всъщност истината е, че през последните 17 години в България са закрити 1084 училища. Смятайте колко ученици са това – неродени, избягали от България….1084 закрити центрове на просветата и образованието. 1084 гроба на българската грамотност. Върху които гробове Онуй си прави пир и пиар за личната си слава. Все едно да запалиш къщата на хората, да им подариш палатка и да свикаш медиите да се похвалиш с благотворителността си! То, не че училището го строи със свои пари, с наши, но като го слушаме, оставаме с впечатлението, че лично ги е изкарал тези пари, като е копал картофи с пот на чело! И е много грозно илитерат да говори за образованието. Цапа го с думите си. Гнуси със споменаването на българските духодни светини, които омърсява с думите си. Той е пълната противоположност и отричане на науката, образованието и грамотността. Той е триумфът на илитератите. 1084 закрити училища…..и едно започнато да се строи! Равносметката не излиза! Е.Гунчева

25.05.2020 02:28:24

Анонимен

За сетен път Борисов потвърди че едно лично управлява след като разпореди Горанов да си оттегли несъгласието със ДДС .

24.05.2020 16:52:34

Велислава Дърева

Днешните управници искат душата българска да е празна, а разумът, знанието, интелектът, паметта, достойнството, достолепието да спят под камък като най-страшното зло. Те знаят, че „народността не пада там, дето знаньето живей” и затова знанието трябва да бъде умъртвено. Те няма да празнуват днес. Защото нарекоха Вазов „скучен, досаден и неразбираем”, стихотворението „Аз съм българче” – „националистически идиом”, и най-цинично настояваха “Под игото” да не се изучава, защото „предизвиква антагонистични националистически настроения”. И ни поучаваха, че турското робство е мило „османско присъствие”, а поробената ни държава – „контактна зона между две цивилизации”. И назидаваха българските учители „да не наблягат на Левски, Ботев и Раковски, защото се ползвали с лошо име в тогавашното общество”, понеже „Левски е конекрадец”, „Ботев е терорист”, а двамата заедно – „момчета с девиантно поведение, които при други условия щяха да станат престъпници”. И внушаваха, че публицистиката на Ботев „предизвиква ужас и отвращение” защото „няма ангажимент към красивото и към доброто като универсална категория”. И упорстваха да вдигнем паметник на Сюлейман паша току на Шипка с лицемерния повик “да преосмислим историята”. И ни съветваха да тачим и славим хаджи Иванчо Пенчович ефенди, щото Митхад паша го въздигнал до най-високи постове в Османската империя, и да забравим, че същият хаджи Иванчо качи Васил Левски на бесилото. И ръкоплещеха възторгнато на Брунбауер и Балева, дето нарекоха Априлското въстание „селска свада”, апостолите – „мними”, погиналите – „мними жертви” на „мними злодеи”, а Баташкото клане – „дълбоко закостенял антагонизиращ националистически мит”, който трябва да бъде „ревизиран и деконструиран”. И рекоха, че и Възраждането подлежи на деконструкция, понеже ние сме си го изобретили, нафантазирали сме си го като „учредителен мит”. А Светата Българска Православна и Мъченическа Църква обявиха за „последната крепост на комунизма”… И за да е картината пълна, нарекоха българските учени „тълпа” и „блато”, „феодални старци” и „бюджетни вампири от сталинско-брежневски тип”, „престъпници”, що „пият нашата бюджетна кръв”, поради което трябва „да се хванат за гушите”, а Българската академия на науките обявиха за „съветска измишльотина” и я осъдиха на бавна смърт и разпродажба, на разпарчетосване и разграбване. Цялата тази „елитна” орда самовлюбени деканонизатори, демитологизатори, дегероизатори и деконструктори, тези мними експерти, мними реформатори и още по-мними политици, 20 години насърчават незнанието, толерират невежеството, овластяват бездарието, въздигат посредствеността, възнаграждават пошлотията, унижават хората на духа, гаврят се с историята, презират и мърсят нашите светци и първоучители, нашите апостоли и революционери, грабят душата народна, мишкуват в олтара на народната памет, хвърлят на поругание и присмех всеки, който знае и може, и го наричат „профан и варварин, тъмен балкански субект, низше създание, брутален и примитивен тип”. Цялата тази глутница слуги, самопровъзгасили се за пророци, в продължение на 20 години, съзнателно, умишлено и целенасочено превърна просвещението и духовността в просяк, а обществото – в безмозъчно, чалгаризирано, опростачено, обезграмотено, безкнижно, безисторично, безпаметно, идиототърпимо същество, което се лесно води и кара като добитък някакъв, понеже „безкнижната душа в человеците е мъртво нещо”, казва Константин Преславски. Тази глутница няма да празнува днес. Защото 24 май е нейното отрицание. Не само като дата. Като същност.

24.05.2020 16:11:02