Прокуратурата крие какво е питала Борисов и Горанов за Божков

/КРОСС/ Въпреки утвърдената си практика да разпространява доказателства от различни знакови разследвания, прокуратурата отказа да предостави протоколите от разпитите на премиера Бойко Борисв, финансовия министър Владислав Горанов и шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Тримата бяха разпитани като свидетели по делото срещу укриващия се в Дубай бизнесмен Васил Божков, срещу когото има 18 обвинения.

Борисов, Горанов, и Стоянова са главни герои в няколко от постовете във Фейсбук и в сигнала на Божков до прокуратурата. Хазартният бос например пусна във Фейсбук подробни извлечения за 67 млн. лв. тегления от личната си сметка в Булбанк за периода 2017 - 2019 г. "Извлеченията от личната ми сметка, които доказват изтеглените над 67 млн. лв. в брой (след платени данъци). Сумата, която съм предал на Владислав Иванов Горанов и Бойко Методиев Борисов, чрез посочени от него лица само за последните 3 години", твърди Божков. От въпросните извлечения обаче не става ясно къде са отивали парите, както и основанията за теглене. Борисов отрича да е получавал друго освен една пура от Божков.

За дадените показания прокуратурата съобщи на 22 юни. В съобщението си прокуратурата не посочи какво са питани високопоставените свидетели, нито какво са отговорили те. Затова "Сега" поиска протоколите с официално писмо до главния прокурор Иван Гешев. В искането се настояваше наблюдаващият прокурор да позволи разгласяването на протоколите, тъй като в случая надделява общественият интерес.

Прокуратурата не веднъж е разпространявала протоколи от разпити. Направи го например по делото срещу певицата Лилана за злоупотреба с еврофондове, както и по делото за кибератаката срещу НАП.

При опит за проверка на входящия номер на искането до главния прокурор в портала за електронни услуги на държавното обвинение, се появява съобщение, че "за въведения номер не е намерен резултат".

Адвокат Александър Кашъмов от Програма достъп до информация припомни принципа, който е ясно изведен и в практиката на съда в Страсбург, че информацията за публичните личности се ползва с най-малка защита. Той коментира, че трудно може да се намери система, в която се дава широк достъп до информация, свързана със свидетелски показания по разследвания. И това е в името на интересите на правосъдието. Защото хората, които дават показания, трябва да могат да го правят свободна, а не с уплаха, че има риск да им бъде отмъстено, или да бъдат подложени на някакъв натиск. В случая обаче - с премиер, министър и народен представител ни най-малко можем да се притесняваме от натиск, допълни Кашъмов пред "Сега".