Исторически календар за 29 декември

Събития

1170 г. — В Англия свети Томас Бекет е убит в катедралата си по заповед на Хенри II.

1708 г. — С указ на Петър I в Русия се създават губернии.

1845 г. — Република Тексас става 28-и щат на САЩ.

1890 г. — Армията на САЩ извършва масово избиване на над 400 индианци от племето Дакота в резервата Пайн Ридж.

1891 г. — Томас Едисън патентова радиото.

1911 г. — Сун Ятсен става първия президент на Република Китай.

1937 г. — Свободната държава Ирландия се обявява за република и престава да приема британската корона като висшестояща власт.

1940 г. — В България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник по подобие на Хитлерюгенд.

1940 г. — Втората световна война: По време на втората голяма бомбардировка на Лондон от германски бомбардировачи загиват почти 200 цивилни граждани.

1949 г. — Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито заявява, че страната ще следва собствен комунистически път и скъсва отношенията си със СССР.

1964 г. — Открит е миннообогатителният комбинат Медет край Пирдоп.

1972 г. — Открита е първата цялостна отсечка за превозни средства по Автомагистрала А1 в Словения.

1974 г. — При земетресение в Пакистан загиват 4 700 души.

1987 г. — Съветският космонавт Юрий Романенко се завръща на Земята със световен рекорд по пребиваване в космоса — 326 денонощия.

1989 г. — Вацлав Хавел става президент на Чехословакия.

1993 г. — На остров Лантау (Хонконг) приключва монтажът на най-високата статуя на открито на седящия Буда — Тиан Тан Буда.

1994 г. — Сменя се ръководството на СДС — на мястото на подалия оставка като председател Филип Димитров е избран Иван Костов.

1996 г. — Подписан е мирен договор между правителството на Гватемала и партизанската съпротива, с което се слага край на продължилата 36 години гражданска война.

1997 г. — В Хонконг започва убиването на всички домашни птици (1,25 милиона), за да се спре разпространението на щама на смъртоносен птичи грип.

1998 г. — Червените кхмери поднасят извинение за извършения геноцид на над 1 милион граждани по време на своето управление в Камбоджа.

2001 г. — По време на най-големия пожар в историческия квартал в столицата на Перу — Лима загиват 274 души.

2006 г. — Индонезийски ферибот потъва между островите Ява и Борнео, загиват над 500 пътници и екипаж.

Родени

1709 г. — Елисавета, императрица на Русия († 1762 г.)

1721 г. — Мадам Помпадур, метреса на френския крал Луи XV († 1764 г.)

1766 г. — Чарлз Макинтош, шотландски химик († 1843 г.)

1787 г. — Михаил Лунин, руски декабрист († 1845 г.)

1796 г. — Йохан Кристиан Погендорф, германски физик

1800 г. — Чарлз Гудиър, американски изобретател († 1860 г.)

1808 г. — Андрю Джонсън, 17-и президент на САЩ († 1875 г.)

1809 г. — Уилям Гладстон, министър-председател на Великобритания († 1898 г.)

1816 г. — Карл Лудвиг, германски физиолог

1836 г. — Георг Швайнфурт, германски ботаник († 1925 г.)

1879 г. — Франц фон Папен, германски генерал († 1969 г.)

1903 г. — Кандидо Портинари, бразилски художник († 1962 г.)

1910 г. — Роналд Коуз, американски икономист, Нобелов лауреат през 1991 г.

1911 г. — Клаус Фукс, германски физик († 1988 г.)

1915 г. — Яко Молхов, български критик († 2001 г.)

1926 г. — Ангел Каратанчев, български писател

1930 г. — Иван Манолов, български футболист

1933 г. — Стоян Тарапуза, писател от Република Македония

1937 г. — Барбара Стийл, британска актриса

1938 г. — Джон Войт, американски актьор

1939 г. — Конрад Фиалковски, полски информатик

1943 г. — Стефан Мавродиев, български актьор

1947 г. — Кози Пауъл, британски рокмузикант († 1998 г.)

1949 г. — Милан Асадуров, български писател

1952 г. — Руди Ленърс, белгийки барабанист

1961 г. — Илия Вълов, български футболист

1966 г. — Декстър Холънд, американски вокалист (The Offspring)

1967 г. — Ендрю Уашовски, американски сценарист

1970 г. — Енрико Киеза, италиански футболист

1971 г. — Доминик Дейл, уелски играч на снукър

1971 г. — Иво Сиромахов, български писател

1972 г. — Джуд Лоу, английски актьор

1976 г. — Владислав Петров, български актьор

1977 г. — Катрин Мениг, американска акриса

1980 г. — Дорус де Врийс, холандски футболист

1988 г. — Агнеш Саваи, унгарска тенисистка

Починали

1170 г. — Томас Бекет, английски епископ (* 1115 г.)

1825 г. — Жак-Луи Давид, френски художник (* 1748 г.)

1891 г. — Леополд Кронекер, германски математик (* 1823 г.)

1916 г. — Григорий Распутин, руски псевдомонах (* 1869 г.)

1920 г. — Марко Цепенков, български фолклорист (* 1829 г.)

1924 г. — Карл Спителер, швейцарски писател, Нобелов лауреат (* 1845 г.)

1926 г. — Райнер Мария Рилке, австрийски поет (* 1875 г.)

1929 г. — Вилхелм Майбах, германски автомобилен проектант (* 1846 г.)

1936 г. — Алфред Хейлс, австралийски писател (* 1860 г.)

1941 г. — Тулио Леви-Сивита, италиански математик (* 1873 г.)

1969 г. — Курт Рихтер, немски шахматист (* 1900 г.)

1980 г. — Тим Хардин, американски музикант (* 1941 г.)

1986 г. — Венка Асенова, българска шахматистка — гросмайстор (* 1930 г.)

1986 г. — Андрей Тарковски, руски кинорежисьор и сценарист (* 1932 г.)

1989 г. — Харолд Макмилън, английски политик (* 1894 г.)

1997 г. — Александър Геров, български поет (* 1919 г.)

2004 г. — Джулиъс Акселрод, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1970 г. (* 1912 г.)

/НИ/