Представиха книга за българските говори в Ксанти и Гюмюрджина

Доц. Пламен Павлов, председател на Агенцията за българите в чужбина от 1998-2002, представи изданието като добави, че то е повод да говорим за тази част от българската нация, която е с български корени, но живее на друга територия.Той допълни, че изданието е отговор от страна на български учен на съществуващи гръцки провокации, които се опитват да определят помашкото население с български корени, живеещо в Северна Гърция, като съвсем отделна група. Едно от хубавите неща, които съдържа книгата е речник, съхранил автентични думи използвани в Смолянския край и употребявани и днес от населението в Северна Гърция.

Ефим Ушев, главен редактор на „Златоградски вестник", сподели впечатления от своите изследвания и от това какво означава да издаваш вестник на български език на границата, който се чете отвъд нея. Присъстващите го определиха като добър краевед, а Ушев сподели, че е на път да издаде сборник с народни песни от Ксантийско и Гюмюржинско.

Представянето на книгата провокира сред присъстващите поредната дискусия за това интересува ли се българската държава от хората с български корени, които по една или друга историческа причина са останали да живеят извън нашите граници? Има ли страната ни национална доктрина по въпроса, която да следва неотстъпно през годините? И как би могло да се противодейства на опитите население с български корени чрез политиката на натиск за гърцизация и турцизация да бъде претопено, пише още в съобщението на ВМРО. Констатациите, направени от присъстващите на пресконференцията бяха тъжни - българската държава в лицето на управляващите през последните години изобщо не се интересува от проблема. Всички присъстващи приеха идеята, че дискусията трябва да продължи.