Йордан Славейков: Реформата в българския театър е неуспешна

Интервю на Деница Георгиева
Информационна агенция КРОСС

Разкажете за Фестивала на МОНТФИЗ и Вашият уъркшоп, който сте подготвили. Ще бъдете ли жури отново?

На Фестивала на МОНТФИЗ тази година в Шумен, с колегата Димитър Димитров ще водим актьорски тренинг на тема „Импровизации в сценичното пространство" по системата на учебника на Михаил Чехов, чийто учебник аз съм превел. Ако фестивалът и тази година има конкурсен характер, ние с Димитър с удоволствие ще станем част от журито. Съотвено като миналата година, ако участват наши курсисти, ние с него няма да гласуваме за собственото си представление. Тренингът, който ще провеждаме ще бъде всеки ден по три астрономически часа, между 13-16 ч.

Разкажете за импровизациите на сцена. Какви умения, качества трябва да притежава, за да се справи с подобна задача?

Да, трудно се импровизира. Просто в състоянието, в което актьорът е доведен до момент на психическа и физическа освободеност само тогава се случва до край импровизация. Това се случва или с много добрите актьори или както е в нашия случай, когато ръководителите на уъркшопа, тоест аз и Димитър успеят да проведат комплекс от упражнения, който довежда именно до освобождаването на физиката и психиката, освобождаване на всякакво напрежение. Тогава се случва моментът на импровизация. Има няколко момента на импровизация - съвсем чиста, когато актьорите излизат на сцената без да знаят нищо по задачата, тоест научават сега или знаят предварително задачата, на кое място са и трябва да импровизират. Лошият актьор е лош импровизатор.

Разкажете за „Паякът"...

„Паякът" е мой любим авторски, режисьорски проект. Автор съм аз, заедно с Димитър Димитров и разбира се с участието на актьорите Пенко Господинов и София Лютова. Това е абсолютно независим проект. Театър „Сфумато" ни оказа честа да ни приюти на сцената си. „Паякът" е явление, което ние с Димитър представихме на българската театрална сцена само поради една единствена причина - много сме недоволни от това, което гледаме като български автори на сцената. Вместо да седим и да си казваме „колко е лошо всичко, което гледаме" ние решихме да предложим нещо наше. То пък се оказа успешен проект. Получихме номинация за най-добра българска пиеса като драматургичен текст на наградите „Аскеер 2011". Предстои ни участие на голям международен фестувал в Санкт Петербург през ноември. Подписахме и договор за още един сезон с театър „Сфумато".