„Фалшиво образование“: Пандемията разкри проблемите на онлайн обучението

/КРОСС/ Когато училищата и университетите трябваше да преминат към виртуално обучение през пролетта на 2020 г., мнозина казаха, че бъдещето най-накрая е тук и онлайн образованието става норма, коментира Би Би Си.

След месеци на виртуално обучение, както ученици, така и преподаватели все повече заявяват, че е необходимо да се върнем към традиционните методи, а онлайн образованието в пандемията демонстрира всички свои ограничения и слабости.

"Онлайн обучението помага да се запази повече информация, за да се направи всичко по-бързо. Това означава, че промените в областта, въведени поради коронавирлуса, вероятно ще останат, когато епидемията приключи", заключиха експерти от Световния икономически форум през април .

"Ако искате бъдеще, в което студентите просто да получават факти, информация и те да го запомнят, тогава онлайн обучението е напълно подходящо. Но това не е истинско образование", казва Рой Елисън, професор в Оксфордския университет след няколко месеца глобален експеримент

„Целта на образованието е да се научите да мислите критично, да мислите за информация, да спорите, да поставяте под съмнение факти, мнения, включително вашите собствени", продължава професор Елисън. „Ученето в интернет не е подходяща среда за постигане на тази цел."

"Как можете да заразите публиката с любов към предмета си, ако практически четете лекции? Няма стимул да бъдете публични, когато изнасяте лекции пред черен екран", казва професор Рой Елисън.

"Най-активните участници във виртуалните семинари са онези студенти, които са по-уверени и знаят повече от другите. Студенти, които не са уверени в знанията си, участват в дискусии дори по-малко активно от обикновено", казва професор Елисън.

Освен това, добавя той, конструктивното обсъждане на теми също не работи онлайн: „Учениците могат да задават въпроси чрез чат, но чатът е много разсейващ, ако се опитате да се съсредоточите върху това, което говорителят казва."

Често поради слабия интернет трябва да изключите видеото, а без видео е трудно да установите работен контакт: дори не знаете дали ученик слуша или се занимават с нещо друго.

"Хората са социални същества, те учат по-добре и усвояват информация чрез обикновена комуникация, а не пред компютър. Това е изкуствена среда", смята професорът. "Във всяка невиртуална класна стая се създава определена социална среда, в която учениците искат да общуват и да бъдат приятели. Те се насърчават изразявайте мислите си. Не можете да създадете такава среда в Интернет. "

Според него всички разсъждения, че бъдещето вече е тук, идват от хора, които са „свикнали с брифинги, използващи Powerpoint, където не е нужно да се напрягате и да мислите твърде много".

"Това, което наблюдаваме по време на пандемията, не е нов модел на образование. Това е просто отстъпка, докато предишният модел на образование не може да бъде възстановен", казва професор Рой Елисън, който смята, че обучението лице в лице е златен стандарт.

Но професор Елисън също признава някои предимства на настоящата ситуация. Виртуалното обучение помага на учениците с увреждания. И колкото повече програми стават достъпни виртуално, толкова по-добре е за тях.

Освен това изтъкнати гост-лектори или заети политици, поканени от университетите да говорят със студенти, бяха по-склонни да изнасят лекциите си от уюта на домовете си.

Университетският колеж в Лондон публикува резултатите от ново проучване през юни , което показа, че по време на карантината два милиона британски ученици, които учат вкъщи, всъщност не правят нищо. Оказа се, че средно в интернет учениците са учили само два часа и половина на ден.

Отчасти именно тези и други данни накараха правителствата и експертите по света да говорят за необходимостта от отваряне на начални и средни училища като приоритет.

„Стойността на личната комуникация между учител и ученик е веднага да се разбере дали ученикът е разбрал нещо погрешно", казва Дейзи Христодулу, британски изследовател и автор на „Седем мита за образованието"