Най-облагодетелствани сектори от влизането в еврозоната

/КРОСС/ Присъединяването към еврозоната ускорява процесите на конвергенция на българската икономика с тази на еврозоната и увеличава благосъстоянието на българските граждани. Влизането на България в еврозоната ще бъде от най-голяма полза за няколко сектора на нейната икономика. Сред тях са:

1. Банково дело и финанси: дял в икономиката: 6,4%; работещи в сектора - 55 315 души за 2023 г.

• По-ниски разходи по заеми: Както публичните, така и частните кредитори ще видят намалени лихвени проценти, тъй като заемите, деноминирани в евро, ще бъдат близки до нивата на лихвените проценти на ЕЦБ.

• По-стабилна валутна среда: Отказът от фиксиран курс на лева в полза на еврото премахва валутния риск лев-евро.

2. Промишленост: дял в икономиката: 21,4%; работещи в сектора - 477 754 души

• Елиминира разходите за обмен на валута за фирми, търгуващи с членове на еврозоната, което е от полза за сектори като машини, автомобилни компоненти, метали, химикали, храни и напитки.

• Основни сектори - минно дело, металургия, автомобилни компоненти, машини и енергетика - ще спечелят от по-лесните капиталови инвестиции и премахването на пречките пред финансирането, свързани с валутния пазар.

3. Туризъм: дял в икономиката: около 6,5%; работещи в сектора - 113 950 души

• Повишена привлекателност за пътуващите от еврозоната, които ще оценят по-лесните транзакции и липсата на такси за обмен - което ще даде тласък на хотелите, ресторантите и туристическите оператори.

• Позволява по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България.

4. Енергетика: дял в икономиката: 1,3%; работещи в сектора - 28 940 души

• Проектното финансиране в евро е по-евтино

• Държавните гаранции са по-евтини

5. Информационни технологии и далекосъобщения: дял в икономиката: 8.2%; работещи в сектора - 129 916 души

• Плащането в евро съответства на валутата на клиентите

• Разходите за заплати са по-предвидими

6. Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги: дял в икономиката: 16.1%; работещи в сектора - 448 475 души

• Повишаването на суверенния рейтинг води до намаление на лихвените разходи за финансиране

• Намаление на необходимия фискален резерв