Георги Господинов и Георги Тошев за писмата в бутилки

/КРОСС/ „Когато се каже „писма в бутилка" за мен веднага се явява книга, роман, сборник с поезия, това е нещо , което пътува и което минава от ръце в ръце и намира точния си читател", това сподели писателят Георги Господинов.

„Преди няколко месеца излезе книгата ми „Времеубежище" и единственото, което ме водеше, беше да оставя думи вътре, които да ги отворят тези, които са на възрастта на дъщеря ми.

Не трябва да имаме големи претенции към писмата в бутилки - те са за близки хора. За чувствителност към другия и да имаш сърце към другия. Това ми липсва. Около това се е движела винаги голяма литература - да имаш емпатия към другия. Много неща не ми трябват."

Георги Господинов посочи още, че в преломни времена иска да чете есета и поезия - те са жанра на тревожността. Те са бързата помощ на литературата.

Тревогите, бедите ни и страховете ни в крайна сметка имат обща основа през годините, сега е един от пиковете. Те са тревога за тези след нас и за изгубването на смисъла. В такива времена, като че ли човек губи хоризонта за бъдещото. Въпросът е да търсим смисъл, да не е само ескалацията", изтъкна още Георги Господинов.

„Лятото на 1984 година в Созопол написах първото писмо в бутилка", каза в в предаването „Чуй лятото" Георги Тошев.

„С приятели написахме в леко бунтарски стил къде сме ние, че сме корабокрушенци в една малка държава, които искат да се озоват в големия свят, бяхме убедени, че някой ще прочете това писмо.

Тогава през 1984 година аха да започне перестройката, ние младите искахме промяна и това съдържаше нашето писмо - даже си бяхме оставили домашните телефони, адрес и училището - такъв наивитет..."

Георги Тошев разказа как след време в Шри Ланка на брега намират писмо в бутилка, написано на руски език, със стихотворение на Йосиф Бродски и с имейл за контакт, приканващ да се свържеш с човека.

„До онези години до 10 ноември 1989 година писмата в бутилка носеха привкус на приключение, на надежда, на дисидентство....", спомня си Тошев.

"Ако днес бих написал писмо в бутилка, то няма да има нищо общо с онова от 1984 година, ще си оставя контактите в социалните мрежи, ще го заснема как пиша писмото. Светът е друг сега, но аз вярвам, че за писането в бутилка, че винаги ще има хора, които да бъдат примамени към приключението