Германо-български диалог за климатичните промени

На 21 април българският парламент прие нов Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници. Той веднага бе подложен на бурна критика, защото - както смятат неговите критици - законът по-скоро би блокирал, отколкото да насърчи прехода в енергетиката. Действително, за разлика от Германия стъпките за постигане на преход в енергетиката в България изглеждат по-скоро плахи. При това предизвикателствата са особено големи в една държава, която в сравнение с останалите

26 страни-членки на ЕС има най-ниска енергийна ефективност и чийто енергиен микс до голяма степен се определя от фосилни енергийни източници и атомна енергия. Няма съмнение, че България се нуждае от енергични усилия за подобряване на енергийната ефективност и разширяване на регенеративните енергии, за да постигне целта на Европейския съюз "20-20-20".

Нашата международна специализирана конференция ще обсъди шансовете и проблемите пред прехода в енергетиката в България, при което ще се възползва от германския опит. Отказът от фосилните енергийни носители и повишаването на енергийната ефективност напр. чрез енергийно саниране на сгради разкрива не на последно място възможности за инвестиции, а също и за германски технологии и германско ноу-хау. Важен ефект би бил създаването на нови работни места на място.

Преходът в енергетиката както в България, така и в Германия се обуславя от множество интелектуални, политически, технически и финансови условия. Какво е положението със законовите рамки (напр. данъчно облагане, насърчителни инструменти, такси за включване в мрежата)? В какво се изразяват техническите предизвикателства (напр. потенциали за отделни енергоносители, преносни системи, сграден фонд)? Как може преходът в енергетиката да бъде осъществен на социално поносима цена (данъци, цени на електроенергията, разходи за саниране на сгради)? Какво е мнението на хората за глобалните предизвикателства като затоплянето на Земята, имат ли готовност да пестят енергия или да приемат по-високи цени на енергията?

По време на българо-германския диалог експерти, политици, представители на управлението, предприемаческите съюзи и предприемачите от двете страни ще обсъдят с интересуващи се от проблема обществени кръгове предизвикателствата, шансовете и пречките пред прехода в енергетиката в България.

За тази конференция Гьоте-институт София и Дружеството за Югоизточна Европа със седалище в Мюнхен привлякоха за партньори Източния комитет на германската икономика и Германо-българската индустриално-търговска камара, София.

/АС/