Какви рискове крие Бюджет 2026

/КРОСС/ В един и същи ден беше публикуван и бюджетът за следваща година, и данните за изпълнението на настоящия към септември, а те не са никак оптимистични - в приходната част има сериозно изоставане, което няма как да бъде наваксано до края на годината. Нереалистичната прогноза за 2025 година е взета като база за нова, още по-нереалистична прогноза в приходната част, за 2026 година. Това каза Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, в ефира на „Здравей, България".

Той даде пример с приходите от ДДС. Предвиден е бил рекорден ръст за 2025 г., а на фона на първите 9 месеца от тази година той няма да се реализира, дори изостава с милиарди, но въпреки това е заложен огромен ръст на тези приходи за 2026 г.

„Целта е да влезем в 3% дефицит, който никой не може да обясни защо трябва да продължаваме да разписваме. Т.е. на хартия да влезем в тях", уточни Кръстев.

Финансовият анализатор Деян Василев е на мнение, че натискът е върху трудещите се хора и а никъде не се говори за реформа. Той допълни, че в МВР и в държавната администрация се увеличават заплатите, което увеличава публичните разходи.

„Начинът на правене на бюджет за поредна година показва липса на визия. Още през миналата година в някои сектори бяха увеличени заплати с 50%, без да има реална причина - например в сигурността. В България има най-много полицаи, най-много пенсионирани униформени -13%, които получават и пенсия и заплата", каза още финансистът.

Василев допълни, че има и сив сектор, което също е важен елемент от приходите - „1/3 от заплатите не плащат осигуровки".

Икономистът Георги Вулджев е на мнение, че ще има допълнително увеличаване на данъците, вдига се максималният осигурителен доход, осигурителната тежест, предвидено е удвояване на данък дивидент.  По негови думи приходите, които могат да се съберат от това удвояване, няма да решат проблема с дефицита, а само ще влоши бизнес средата.

Според икономиста това не е единственият възможен бюджет. „Можеше средното увеличение на заплатите в държавния сектор да е 10% дори 5%", допълни той. И подчерта, че на фона на тази държавна план-сметка инвестициите в страната изостават и нараства дълговото бреме. По негови думи през 2027 година вече ще сме в процедура по свръхдефицит и ако не се промени начинът, по който се правят бюджетите, ще сме в дългова криза до края на десетилетието.

Кръстев беше категоричен, че не е добре да се увеличава данъчната тежест, защото това вреди на реалната икономика, бизнеса и домакинствата, които поемат тежестта на недалновидните разходи в публичния сектор.

„Мит и лъжа е, че в България данъчната тежест е ниска. Тя, между това, което един работодател отделя като средства и чистата сума, която достига до работника, е близо 35%", обясни още експертът.