Чудото на трансплантациите

/КРОСС/ Четирима души живеят втори живот. Миналата седмица съобщихме за успешни бъбречни трансплантации, извършени само за месец в болница „Лозенец".

За последния месец четири бъбречни трансплантации дадоха надежда на трима мъже и една жена. След като са оперирани в болница „Лозенец" и четиримата пациенти вече са добре, трима от тях са си у дома.

На 65 години Иван Гагов знае какво е да водиш трудна битка за своето здраве.

„Преди 6 години откриха, че имам бъбречна недостатъчност, ходих по болници, с хапчета се поддържах и с диета. Просто отбягвах да мисля за това. Сам се успокоявах някак си", казва Иван.

Цял живот работил в строителството. Но последните години състоянието му се влошава и спира с работата. Докато един ден получава така чаканото обаждане.

„Обадиха ми се, че са ми открили донор и да тръгна за София. Малко се притесних като всеки човек. Имах надежда, че все пак ще приключа", обясни мъжът.

Така в края на април е осъществена трансплантацията на бъбрек.

„Като изляза, първата ми работа е да си прегърна внучето - 5. клас, много умно, много щастливо дете, Йоана се казва. Тя ми дава повече кураж", обясни Иван.

За цялата изминала 2022 г. в България са направени общо 20 трансплантации.

„Когато има донорска ситуация, сякаш отиваме на война", казва д-р Борил Петров, началник на Клиниката по урология в Университетска болница „Лозенец" и ръководител на екипа за бъбречни трансплантации

„Досега не сме губили битка. Тръгваме поне петима души, не само хирургичен екип, а сестри и перфузатори. Имаме отряд за бързо действие, проблемът е, че твърде рядко ни се случва да взимаме органи, малко донори има."

През май 2022 г. след донорска ситуация, и след 4 години в списъка на чакащите за нов орган Димитър Василев е трансплантиран с бъбрек. Роден е с вродена аномалия и само до първи клас е опериран 6 пъти.

„Още от дете десният бъбрек работи на 60%, левият - на 30%", казва мъжът.

Направен му е изкуствен пикочен мехур след тежка 8-часова операция през 2018 г., а след това следват близо 4 години на хемодиализа.

„Много тежко го приех, защото аз тъкмо завършвах 12. клас, когато вече беше ескалирало здравословното ми състояние, че трябваше да мисля за записване в листа за чакащи за трансплантация и тогава бях отчаян от живота", обясни Димитър.

Но един ден, докато е на пикник с приятели, чува думи, в които не може да повярва: „Имаме донорска ситуация. Аз първо казах - добре, обаче ми трябваха секунди да осъзная какво се е случило и ги питах три пъти: вие наистина ли ми се обаждате за донорска ситуация?", спомня си мъжът.

На прага на операционната зала, когато лекарите го питат дали е готов, той вече знае отговора.

„Човек не е готов от днес за утре за такова нещо, но тогава казах най-твърдото си „да" през живота ми", заяви Димитър.

А когато се събужда от трансплантацията, първото нещо, което си мисли, е: „Моята борба приключи, сега трябва да се борим за другите!"

А след операцията се среща със семейството на мъжа, чийто бъбрек приема.

„Когато се видяхме с тези прекрасни хора, не може да се опише с думи ситуацията, много силно емоционална е. Но и приятна, защото виждаш как тези хора са направили толкова много. Но те обичат, защото част от техния близък човек живее в теб. И беше прекрасно", спомня си Димитър.

Днес той води подкаст с информация за трансплантациите, работи във фирма за комуникации и дори участва в сериала „Татковци".

„Даден ни е втори живот, ние трябва да го изживеем, ако не макс, то поне на 99%", смята Димитър.

Към 5 май 870 души чакат за нов орган - най-висок е броят на нуждаещите се от бъбрек.

бТВ, „Тази неделя"