Цвета Рангелова за законопроектът за несъстоятелност: Носи повече риск, отколкото помощ

/КРОСС/ Цвета Рангелова: Как ще обясните на обществото, че банките и синдикът са по-важни от детето?!

Вчера в НС влезе във втората, решаваща фаза на дебатите по общия законопроект за несъстоятелност на физическите лица, текст, сглобен от правната комисия върху смесица от девет предходни предложения. От трибуната Цвета Рангелова и Златан Златанов остро разкритикуваха резултата: според тях проектът жертва социалната си мисия в полза на банките, натоварва длъжниците с непосилни разходи и поставя под съмнение самия принцип на „втори шанс". Двамата народни представители на „Възраждане" посочиха, че въвежданият праг от десет минимални работни заплати изключва най-уязвимите, а подреждането на вземанията поставя ипотечните кредитори и синдиците далеч пред издръжките на деца и публичните задължения. В този контекст „Възраждане" настоя за по-нисък праг, освобождаване на социално слабите от съдебни такси и по-справедлив ред за удовлетворяване на кредиторите, промени, без които, предупреждават Рангелова и Златанов, законът ще остане „лабораторен модел", далеч от реалните проблеми на близо половин милион българи с просрочени дългове.

Цвета Рангелова каза от парламентарната трибуна, че формата, в която се предлага, носи повече риск, отколкото реална помощ: „Обществото отдавна очакваше този закон с голямо вълнение. Като цяло съзнавам обстоятелството, че това е нова материя и е изключително трудно да бъде направен в най-прецизния му вариант, защото знам, че в хода на работата с този закон ще бъдат откроявани някои негови недостатъци, които, разбира се, биха могли да бъдат отстранени."

Въпреки това, според нея, проектът е изготвен прибързано и компромисно, без да е достатъчно чувствителен към реалностите, в които живеят хората.

„Честно казано, остана една малка горчивина у мен и остави усещането като в онази приказка, където пътят към ада е осеян с добри намерения."

Един от основните ѝ упреци беше свързан с противоречията и юридическата неяснота в дефинирането на понятието „недобросъвестен длъжник". От една страна, законът изисква длъжникът да е бил неплатежоспособен през последните 12 месеца. От друга - въвежда рестроспективно изискване той да не се е разпореждал с имущество три години назад, което „води до противоречие и несправедливост."

Тя даде конкретен житейски пример за човек с бизнес, който заболява и губи възможност да работи - такъв човек отговаря на условията за личен фалит, но според новия закон автоматично би бил класифициран като недобросъвестен, „защото се е разпореждал със свои активи преди болестта."

Рангелова постави под въпрос и тезата на Министерството, че разноските по несъстоятелността са неизбежни, като подчерта, че това напълно обезсмисля социалната функция на процедурата.

„Не съм съгласна с тезата, че разноските по несъстоятелността не могат да бъдат избегнати. Напротив, това производство трябва да даде втори шанс на човек, изпаднал в затруднение по обективни причини."

Сериозно внимание тя отдели и на фигурата на синдика, който освен фиксирано възнаграждение от една минимална работна заплата при откриване на процедурата, получава и 2% от стойността на масата на несъстоятелността, сума, която може да бъде непосилна за длъжника.

Още по-притеснително според нея е, че синдикът може да представлява длъжника в други граждански или търговски дела, без ясна гаранция дали това ще бъде съвместно с процесуален представител или вместо него. Във всички случаи, това означава още разходи за човек, който вече е в криза.

Критика предизвика и неясната дефиниция на „недобросъвестност", която според Цвета Рангелова използва термини от наказателното право, като „умисъл" и „груба небрежност", които не са приложими в граждански процес.

„Длъжникът може да бъде обявен за недобросъвестен, ако е действал умишлено или с груба небрежност. Гражданският съд няма как да установи умисъл - това е преценка за наказателен процес."

Тя предупреди и за абсурдната възможност, след като производството вече е започнало, на финала съдът отново да прецени дали длъжникът е добросъвестен, с което цялата процедура може да се окаже напразна.

„Оставяме възможност съдът в края на производството да реши, че длъжникът всъщност не е добросъвестен, въпреки че в началото е прието обратното. Това създава опасна правна несигурност."

Особено силна бе реакцията ѝ срещу подредбата на реда за удовлетворяване на вземанията, където банките и синдикът са поставени преди издръжките на деца и задълженията към държавата.

„На първо място се удовлетворяват вземанията с ипотека или залог, тоест банките. След това идват разноските на синдика. Едва на четвърто място - издръжките на непълнолетни деца и чак на пето място са държавата и общините. Тази подредба ни поставя в уязвима позиция. Лесно може да бъдем упрекнати в лобизъм, защото очевидно се гарантират интересите на банките и синдика, а не на децата или на държавата. Това подкопава социалната философия на закона."