Ирена Цакова: Горда съм да бъда от екипа на „Дънди Прешъс Металс“

/КРОСС/ Ирена Цакова има магистърска степен по инженерна химия и „Екологичен мониторинг, контрол и здраве“. Девет години работи в отдел „Опазване на околната среда“ в завода в Кремиковци, преди да започне работа в Челопеч. Кариерното ѝ израстване в българското дружество на канадската „Дънди Прешъс Металс“ започва с работа по мониторинга и управлението на околната среда, а след това се издига до ръководител на местния екип по околна среда, здраве, безопасност и сигурност в Челопеч. Като оперативен директор в Крумовград тя ръководи трудния процес по осигуряване на всички необходими разрешителни за проекта за добив на злато, в това число за осигуряване на съответствие с високите и всеобхватни изисквания при изготвяне на оценката на въздействие върху социалната и околната среда. Отговаря и за сложните взаимоотношения със заинтересованите страни на местно ниво. Тя е избирана за една от стоте вдъхновяващи жени в минната индустрия в международен мащаб.

-Госпожо Цакова, в добивната индустрия не се срещат често жени на ръководни позиции. Кога разбрахте, че това е Вашето призвание?

Не е точно така – в българската добивна индустрия има доста жени на ръководни позиции, а що се отнася до екипа на “Дънди Прешъс Металс“, половината от ръководните позиции се заемат от жени. Това е едно от постиженията ни за равни възможности, за които се борим. Аз съм горда да бъда част от този екип и за нас това е нещо естествено. В личен план – една голяма част от кариерата ми премина в тежката индустрия, първоначално в Кремиковци и след това в рудниците в Челопеч и Крумовград. Усещането за призвание дойде, когато осъзнах, че работата ми доставя удоволствие. Продължавам да го приемам така, което ми дава увереността да предавам това, което съм научила.

-В един етап от кариерата си отговаряхте за екологичните дейности и комуникацията със заинтересованите страни, което е доста тежка задача във вашия сектор. Какви качества са нужни за това и този опит помага ли Ви сега, когато устойчивото развитие става все по-модерно?

Действително започнах като еколог и от дистанцията на времето мога да кажа, че това е най-романтичният период от моята кариера. Защото един еколог трябва да е ентусиаст и да приема предизвикателствата, а за индустрия като нашата това е още по-важно. Тъй като всички ние, човечеството, консумираме и някой трябва да се погрижи да оставим след себе си максимално опазена природата. Другото важно качество е последователността, да не се отказваш след първия неуспех. Трябва да мислиш позитивно и да не спираш да се бориш за това, в което вярваш. По отношение на устойчивото развитие – при еколозите е много видимо, защото трябва да комуникираш със заинтересованите страни. За всяко малко проектче трябва да убедиш хората, че то води до нещо добро и е направено с максимална грижа за околната среда. В нашата минна дейност първостепенна важност има безопасността. Но когато говорим за работата с външни групи, е нормално хората най-напред да изискват средата, в която те живеят, да е благоприятна. Аз имам честта и късмета да работя за фирма като „Дънди Прешъс Металс“, която, имайки канадски корени, ни научи на много добри практики. Контактуваме с международни експерти по околна среда и устойчиво развитие, които консултират огромни международни предприятия. В момента като публична компания имаме задължение да докладваме нашите достижения по околна среда, социална среда и управление на фирмата. Ежегодно публикуваме доклад.

Но и без да сме го наричали така, ние винаги сме работили устойчиво. Защото не можеш да пазиш околната среда, без да се замислиш какви са потребностите на населението, на останалия бизнес в района, на определени неправителствени организации. Ако това равновесие не е спазено, всяко начинание е обречено на неуспех. 

-Бяхте сред основните двигатели на пускането на първия нов рудник в България от над 40 години, този в Крумовград, което е доста отговорно и стресиращо. Как се справихте и какво Ви помогна?

Реализираният проект в Крумовград и работещият вече рудник „Ада тепе“ е нашата гордост. Трябваха 17 години, докато достигнем до производството, което означава, че минахме един нелек път. В процеса се учехме и ние, и хората в Крумовград, така че взаимно извървяхме този път, който не беше праволинеен, но така или иначе успяхме. Изисква се много, много търпение, защото работата в частта устойчиво развитие е като приятелството. Не може да станеш за една минута приятел с някого, изисква се време да разбереш дали можеш да се довериш, дали поетите ангажименти се спазват, дали сте достатъчно верни един на друг.

В началото, когато започнахме комуникацията с хората в Крумовград, още не бяха реализирани най-големите проекти в Челопеч, свързани с рекултивация, пречистване на води, модернизация на технологията в рудника. Когато това се случи, ние вече имахме реален пример, който можехме да покажем на обществеността в Крумовград и да кажем: „Хора, ние го правим, това са нашите правила, това са нашите ценности. Не само ги декларираме, но и ги спазваме в работата си“. Над 90% от работните места да са за хора от общината, да работим с местния бизнес, да мислим за бъдещето на един рудник, който има 10 години живот, какво ще дойде след това, така че бизнесът да продължи да работи. Всичко това е изпълнено. В тази връзка искам да изтъкна една от иновативните ни инициативи –  фонда за микро-, малък и среден бизнес, който подпомага предприемачи в сфери, които не са свързани с добива. Вече сме финансирали 33 проекта, създадени са 95 работни места. От миналата година прилагаме същия подход в Челопеч, Чавдар и Златица, където бяха субсидирани първите 8 пилотни проектa.

-Колко е важно доверието в работата Ви?

Аз съм от хората, които се доверяват. Хората по същество са позитивни и добри, въпросът е да разбереш каква е тяхната потребност и грижа. Ако не го разбереш, а твърдо отстояваш своите убеждения, не можеш да изградиш доверие. Давам пример с Крумовград, където в началото започнахме с много добри намерения, но малко по-агресивно, отколкото е необходимо, и преди да сме разбрали тревогите на хората и как да ги адресираме. Заедно с общината, със сдруженията видяхме притесненията за качеството на питейната вода, за застрашените сухоземни костенурки. Вместо традиционното хвостохранилище намерихме иновативно интегрирано решение за съхранение на минните отпадъци, което е най-модерното на Балканите, вероятно и в Европа. Този тип диалог, освен че отговаря на притесненията, те кара да се замисляш и да правиш подобрения в технологиите. Доверието започва у дома, после в екипа, с който работиш. Никой не може да бъде добър лидер, ако няма добър екип.

-Пандемията промени ли по някакъв начин възгледите Ви за света и Вашата работа? 

Накара ме да заобичам ИT специалистите. Преди пандемията постоянно ни караха да правим някакви ъпдейти, обучаваха ни на различни софтуери и други неща, които не са свързани с нашата пряка работа и които тогава не смятахме за особено важни. Но когато останахме вкъщи, бяхме една от най-подготвените фирми за дистанционна работа, а екипът, с който аз работя, беше на 100% онлайн. Приех, че съществува реалност и възможност да правим виртуални срещи – които не са ми любими, защото обичам хората да са един до друг, както казват моите приятели в Крумовград: „Едно кафе, 40 години уважение“. Това определено ми липсва, но когато трябва да сме много дисциплинирани, а ние като добивно предприятие по принцип сме, не е трудно да добавим още няколко правила за дезинфекция, дистанция, носене на маски и т.н. Да, не го приехме с удоволствие, но го приехме лесно, защото знаехме, че е с грижа за здравето.

Но не всичко е разговори в минната индустрия. Бъдещето е на дигитализацията и ние в рудник „Челопеч“ на практика работим отдавна в тази посока. Имаме 100% надежден Wi-Fi и първия дрон в подземния рудник. Под земята имаме машини с дистанционно управление, а вече и автономни, с телеуправление за местата, където е трудно и опасно да влезе човек. Дигитализацията ще освободи повече време на човека, за да може той да мисли и оптимизира, и това ще бъде начинът да постигнем Зелената сделка и да превземем Космоса.

-Възприятието за минната индустрия е като за един мъжки свят. Трудно ли е за жените да се реализират в бизнеса у нас и равни ли са възможностите наистина?

При нас в „Дънди Прешъс Металс“ равноправието на жените не е нещо абстрактно. Имаме комисия, която следи как се прави подборът и дали мъжете и жените са с равни условия и заплащане за една и съща позиция. Липсата на дискриминация от всякакъв вид е постигната. Ако ме питате за желанието на жените да работят такъв тип професии, това желание не е толкова голямо. В Крумовград имаме една дама механошлосер, но няма наплив. Това обаче може да се преодолее с напредването на дигиталната трансформация. Колкото повече вървим към нея, толкова повече тази професия ще става привлекателна и за жените.

- Натрупали сте доста опит, а преди време бяхте избрана за една от стоте най-вдъхновяващи жени в световната минна индустрия. Можете ли да се сравнявате със световния елит в бизнеса и какво е мястото на Дънди в добивната вселена?

Трябва да гледате на мен като на събирателен образ на всички вдъхновяващи жени, които работят в „Дънди“ и заради които имаме успех, това е оценка за всички нас. В международен план, ако гледаме мащабите, „Дънди“ е бутикова фирма, но е уникална, защото е оценявана много високо. Например в класацията на „Стандарт енд Пуърс“ за устойчиво развитие за 2021 г. нашата фирма е класирана в топ 15 от над 700 компании. Фактът, че сме оценени толкова високо сред толкова много световноизвестни компании в индустрията, означава, че работата на всички членове на екипа е високо оценена. За уникалното място на „Дънди“ ще добавя и факта, че преди пандемията стотици чуждестранни представители идваха в Челопеч, за да видят иновативните решения, които прилагаме, и да ги внедрят после и при тях. Дори и сега, дистанционно, продължаваме да споделяме нашия опит с колеги. Това е важно, защото минната индустрия е в процес на фундаментална промяна, тя става загрижена индустрия, която прави много за общностите, в които работи, и не подценява ничий интерес.

-Обичайно, колкото по-отговорна работа има човек, толкова по-малко време му остава за личен живот. Очевидно сте успешен мениджър, но това има ли „семейна цена“, или успявате да лавирате в забързаното ежедневие?

Когато децата ми бяха по-малки, беше по-трудно. Същевременно фактът, че мястото, където работя, е отдалечено от там, където живеем, доведе до по-добра дисциплина и изключителен ред, който сме имали у дома. Благодарна съм на съпруга си Венцислав Цаков. Синовете ми са вече големи и се реализираха успешно, така че съм доволна. Пътуването между различните локации изисква време и често не съм вкъщи, но винаги има възможност в почивните дни да отделя време на семейството. Напоследък на внуците, които изключително много обичам. В крайна сметка е въпрос на организация и дисциплина да направиш така, че за всичко да има време и възможности. Може би това, че работя в тежката индустрия, където се изисква много дисциплина, ни помогна. 

Източник: БГлобал