Морякът, който стана игумен, и чудото с лековитата вода в Странджа

/КРОСС/ Единственият действащ манастир в планината - „Св. Живоприемен източник", пази хилядолетни тайни и надежда за изцеление

В деня на Възкресение Христово се пренасяме на едно свято място, скрито в сърцето на Странджа. Само на 4 километра от село Голямо Буково се намира манастирът „Св. Живоприемен източник" - единствената действаща обител в този край, която носи в себе си духа на миналото и силата на вярата.

Макар днес от някогашния женски манастир да са останали предимно руини, мястото продължава да привлича стотици поклонници. Според исторически извори, тук е била люлката на исихасткото движение, практикувано от св. Патриарх Евтимий Търновски. Археолозите вярват, че под съвременните основи лежи древен храм от XII-XIV век, като съществува хипотеза, че именно тук се е простирал легендарният Парорийски манастир. 

Пазител на това свято място днес е отец Александър - игумен на манастира с необичайна съдба. Преди да облече расото, той е бил моряк, прекарал години в открито море. „Проумях със сърцето си и реших да стана свещеник. Отидох при духовника си, а той ми каза: „Още е рано, когато му дойде времето". И времето дойде", споделя той в ефира на "Събуди се" по NOVA. Отец Александър често сънува морето, но не съжалява за избора си да служи на Бога и да се грижи за странджанската обител.

Централно място в историята на манастира заема лечебното изворче, което според вярващите притежава чудотворна сила. Легендата разказва за местния жител Коста Стоянов, на когото Богородица се явила в сън и посочила мястото на извора. Първоначално той не повярвал, но когато ръцете и краката му се покрили с рани, след третото явяване на Божията майка, той намерил водата, измил се и оздравял.

През 1873 г. с помощта на жители от околните села е изградена църквата, а изворът, който извира директно от олтара, никога не пресъхва - дори в най-големите суши. „Това не е обикновена вода, но трябва да има вяра и молитва пред иконата на Света Богородица", категоричен е отец Александър.

Днес манастирът остава символ на духовното единство в Странджа, а местните жители дори посвещават стихове на своя „Живоприемен източник", молейки се той да остане закрилник на планината и хората в нея за вечни времена.

Повече гледайте във видеото.

Кореспондент: Елена Танева

Източник: Нова телевизия