Александър Маринов: На президентските избори десницата рискува да тръгне по познатата задънена улица

Със сигурност тя също има своите поддръжници, тя е и по-известна от Румен Христов. Нямам конкретна информация за дебатите и аргументите „за" или „против" кандидатурите. Това, което би било жалко е, ако изборът е продукт на някакво механично надделяване на една или друга фракция или група в съответния ръководен орган, а не плод на съпоставяне на аргументите. Ако един или друг резултат се дължи на механичното доминиране на една или друга група. Би трябвало да се излъчи най-добрия кандидат. Но тъй като нямам такава информация, разсъждавам хипотетично. Аз мисля, че традиционната десница е изправена пред необходимостта да получи един втори политически дух, да се възроди, защото тя сега е на равнището на един санитарен минимум. Разбира се има позитивна тенденция през последната година, но тя още е твърде слаба. Според мен, едно ново начало, още повече на една традиционна формация или коалиция, трябва да дойде с нови фигури. Старите фигури са повече или по-малко изчерпани и дори да не са изчерпани политически, носят много големи негативи, повече негативи, отколкото позитиви. Все пак става дума за едно значимо усилие да се разшири доверието, подкрепата, електоралния сегмент, който би подкрепил един кандидат на десницата. За съжаление, това което сега чуваме като излъчени или обсъждани имена се затваря в известните граници, не отваря нови граници. За мен това е достойно за съжаление, тъй като би било добре и десницата, и другите части на политическия спектър да покажат, че се развиват, че има някакъв напредък в начина по който се разбира и се прави политиката. Не е възможно да седиш 20 години в политиката и да си като чист нов, просто няма как да се случи .