Загадъчен бронзов механизъм откриха при разкопки археолози

/КРОСС/ Загадъчен бронзов механизъм откриха при разкопки археолози, които проучват предполагаемата първа столица на одрисите. Тя е разположена на няколко километра от карловското село Васил Левски, в труднодостъпна с нормален автомобил местност.

Преди 30 години край карловското село Васил Левски археологът Костадин Кисьов се натъква на непознати за науката руини. Намирали се в стар лозов масив. Много от тях били унищожени от местните хора в началото на XX век за строеж на къщи.

„Една голяма част от къщите, някъде около 15 къщи, са построени с квадри, които са взимани тук от терена", казва доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Регионалния археологически музей - Пловдив.

След много прекъсвания поради липса на средства, днес археолозите продължават проучванията. Оказва се огромно селище с масивна архитектура, цитадела и храмов комплекс. До момента учените са разкопали само част от цитаделата, чиято площ е 5 декара.

„На практика ние се намираме в южните подстъпи на Стара планина. Обектът е издигнат на едно много живописно и красиво място. Разположен е върху планинска тераса - обграден е от двете страни с дълбоки пълноводни дерета", посочва доц. Кисьов.

„Може да е първата столица на Одриското царство, защото имаме едно монументално строителство, което е характерно само за тракийските владетели", казва още той.

Храмовите постройки били покрити с огромни керемиди, изработени с непозната за траките от онова време техника. Притежавали са три пласта защитен лак и 2500 години по-късно все още изглеждат солидно.

„Тристепенната украса: най-отдолу има червена ангоба, след което има ето тези черни ивици, които се виждат тука - това е фирнисът. А ето това златисто покритие е с диспергирано котешко злато", обяснява доц. Кисьов.

„Познати са в елинските колонии по Черноморието и самите метрополии в Елада. Керемидите са изпичани над 900 градуса, защото тестото е много чисто, изпичани са равномерно. И поради тази причина са запазени идеално. Те не се влияят почти от никакво атмосферно влияние", допълва той.

Необичайна за VI век преди Христа е и строителната техника на крепостта. Тя е характерна за Древна Елада.

„С квадри от двете страни, които оформят лицето. А по средата е пълнеж от речни камъни, споени с глинесто-песъчлив разтвор. Тук се виждат в основата фундаментите на този зид", казва доц. Кисьов.

Най-голямата загадка е необичаен механизъм, открит наскоро в преддверието на храм.

„Ето една халка, върху която са закачени четири куки. Долу тези куки даже имат легла. И те завършват като куки за риба. Това наистина е уникална находка, защото от това, което знаем от тази епоха, за първи път се намира такъв механизъм", посочва археологът.

Изработката на механизма е изключително прецизна. Всичките му елементи са от бронз. Едната версия е, че става въпрос за канделабър - държач на лампи.

„Механизъм за закачане на лампи. Независимо какви са - глинени, бронзови, стъклени. Но за да се закачат на тези куки, трябва да има и синджир. Ние синджир на този етап не сме открили", казва доц. Кисьов.

Не е изключено това да е част от сложен риболовен механизъм.

„Смущаващото в случая е наличието на тези контри. Тоест ние виждаме как куките завършват под формата на куки за риба с наличие на много добре запазени изразени контри, което вече насочва към риболов. Ако е риболов обаче, това е голямо пособие. И е риболов, който трябва да се извършва за морски риболов или в много големи пълноводни реки като Марица и Дунав", обяснява той.

Владетелят на това селище, в което имало десетки каменни постройки, издигнати по план, е бил богат и могъщ. Можел да си позволи да наеме майстори от Елада и да търгува с целия познат тогава свят.

„Имаме внос на амфори. Транспортни амфори, които са служили за внос на зехтин и вино. И те са от остров Хиос, остров Самос и остров Тасос", казва доц. Кисьов.

„Ние имаме открити няколко стъклени женски накити от нанизи, които са изработени от стъклена паста и произхождат от Балтийския регион. Там са произведени и по търговски път са доставени до тук", допълва той.

Селището е напуснато внезапно и планомерно. Няма следи от катаклизми и военно опустошение. Предполага се, че това е била столицата на одриския владетел Терес Първи.

бТВ, „Тази неделя"