Демографската ос на политиката или защо бъдещето на света няма да е китайско

Към днешна дата жителите на Китай нарастват с около половин процент годишно - двойно по-бавно от тези на САЩ. Интересно е да се знае, че ако не броим някои малки тихоокеански островчета, с най-голям отрицателен прираст на населението са България, Черна гора и Хаити. Бъдещите демографски проблеми на Китай ще бъдат подсилени и от дисбаланса в съотношението между броя на мъжете и жените. По традиция китайските семейства предпочитат поколение от мъжки пол. Напредъкът на медицината дава възможност полът на бебето да се знае отрано и жената да направи аборт, ако бъдещата рожба не е момче. Тази уродлива форма на семейно планиране води до това, че през 2005 г. на 100 новородени момичета са се падали 120 момчета. Сред китайците под 20-годишна възраст момичетата са с 32 млн. по-малко от момчетата. Същият проблем съществува и в Индия и в други азиатски страни. Ако раждаемостта в Китай се запази на сегашното си ниво, населението на страната, което сега е 1,34 млрд., ще достигне 1,45 млрд. души през 2035 г., след което ще започне да намалява. По това време най-многолюдната държава в света вече ще бъде Индия. Според някои прогнози към средата на XXI век 31% от китайците ще бъдат над 60-годишни.

Най-бързо застаряваща нация в света обаче е другата азиатска велика сила - Япония. Японците са на последно място по раждаемост, но пък са в челото по продължителност на живота (83 години). В следващите 40 години се очаква населението на страната, което сега е 127 млн. души, да намалее с 38 млн. Към средата на века около 40% от японците ще бъдат над 65-годишна възраст. И ако демографската драма на Япония все пак може да бъде смекчена от нейното богатство, то Китай, по думите на един американски анализатор, ще успее „да остарее пред да забогатее". Същото се отнася и за Индия.

Сега съотношението между населението на САЩ и Китай е 1 към 4, а в средата на века пропорцията ще бъде малко по-благоприятна за САЩ - 1 към 3,5. Населението на Русия също намалява, но все пак страната си остава притегателен център за имиграция от бившите съветски републики, поради което към 2050 г. тя ще бъде в края на списъка с 15-те най-многолюдни държави в света.

Демографските реалности до голяма степен предопределят способностите на страните да се справят с икономически проблеми като изплащането на пенсиите и финансирането на здравната система. Никога до сега в своята история развитите държави не са заделяли толкова голям процент от брутния вътрешен продукт (БВП) за пенсии и здравни услуги. При това той ще продължи да расте. Според изчисленията на известния политолог Майкъл Манделбаум през 2008 г. всички видове държавни пенсии и медицински помощи в САЩ са били равни на 4% от БВП, докато през 2050 г. вече ще бъдат 18% от БВП.

Наложилият се почти в цял свят разходно-покривен модел на пенсионна система работи гладко само при пирамидална демографска структура на населението, при която влизащите в трудоспособна възраст са повече от излизащите. В следващото десетилетие обаче в Европа, САЩ и Япония пенсия ще получават хората, родени по време на бейби-бума след Втората световна война. На тяхно място няма да идват достатъчен брой млади заместници. Китай ще бъде застигнат от това предизвикателство около две десетилетия по-късно. Именно това несъвпадение на демографските цикли отваря времеви прозорец между 2010 и 2020-2025 г., в който страни-гиганти с устойчив икономически растеж като Китай, Индия и Бразилия ще изглеждат възходящи сили на фона на относителния залез на САЩ, Европа, Япония и Русия.

В дългосрочен план обаче САЩ са най-подготвени да се справят с проблема „застаряване на обществото". Причините за това са демографски и икономически. Очаква се към 2020 г. средната възраст в Китай да надмине тази на американците. Според една прогноза на ООН, САЩ и Индия са единствените велики сили, чието население в трудоспособна възраст ще се увеличи значително в периода 2000-2050 г. За индийците това нарастване ще бъде със 71%, а за САЩ - с 31%. В същото време до средата на века китайците в трудоспособна възраст ще намалеят с 3%, а Япония и Русия ще загубят по една трета от работната сила, с която са разполагали през 2000 г.

В сравнение с икономическите и политическите, демографските прогнози са най-надеждни и най-дългосрочни. Това е така, защото хората, които ще излязат на пазара на труда след 15-20 години, вече са родени и техният брой е известен. Същото се отнася и за тези, които тогава ще се пенсионират. Към средата на нашия век възрастните китайци вече няма да могат да разчитат на многолюдна челяд, която да се грижи за тях, а липсата на отчисления в частни пенсионни фондове, ще стовари това задължение върху плещите на държавата. При това китайските пенсионери ще бъдат по-многобройни от цялото население на САЩ. В крайната сметка жестоките демографски диспропорции ще обърнат погледа на китайските власти към вътрешните им проблеми и ще ги откажат от амбицията за световна доминация.