Нова терапия срещу изключително агресивен вид мозъчен тумор дава обещаващи резултати на ранен етап

/КРОСС/ Нова терапия за борба с изключително агресивен вид мозъчен тумор дава обещаващи резултати при няколко експеримента с малък брой пациенти, предаде Асошиейтед прес.

Учените използват собствени имунни клетки на пациентите и ги превръщат в "живи лекарства", способни да разпознават и атакуват глиобластома. При първия етап на тестовете тези клетки успяват да предизвикат свиване на туморите поне временно, съобщават изследователите.

Т.нар. CAR-T терапия вече се използва в борбата с ракови заболявания, свързани с кръвта, като левкемия, но учените се опитват да я приложат при големи тумори.

Различни екипи от болница в Масачузетс и Университета на Пенсилвания разработват варианти на терапията от следващо поколение, предназначени да преодолеят някои от защитните механизми на глиобластома.

"Още е много рано", казва д-р Стивън Бейли от Пенсилвания, ръководител на едно от проучванията. "Но сме оптимисти, че имаме върху какво да надграждаме, истинска основа".

Глиобластомът - рак на мозъка, отнел живота на сина на президента на САЩ Джо Байдън - Бо Байдън, и на дългогодишния сенатор от Аризона Джон Маккейн, е бързо развиващ се и сложен за лечение, отбелязва Асошиейтед прес.

Пациентите обикновено живеят от 12 до 18 месеца след поставяне на диагнозата. Въпреки десетилетията на изследвания, когато ракът се върне след операция и облъчване, има малко възможности.

Т-клетките на имунната система се борят с болестта, но ракът има начини да се скрие. При терапията CAR-T лекарите генетично модифицират собствените Т-клетки на пациента, така че те да могат по-добре да откриват специфични ракови клетки. Все пак големи тумори като глиобластома представляват допълнително препятствие - те съдържат смесица от ракови клетки с различни мутации. Насочването само към един вид позволява на останалите да продължат да растат.

Всяка от групите учени разработва терапии и ги тества при пациенти, чиито тумори се връщат след стандартното лечение.

Подробности за изследванията са публикувани в изданията New England Journal of Medicine и Nature Medicine.