България започва новата година без гласуван бюджет

/КРОСС/ България стартира новата година без гласуван бюджет, което е казус в най-новата ни история. Вчера стана ясно, че се чака към края на декември държавната хазна да е на минус от четири милиарда лв., а до гласуването на нова финансова рамка най-важните държавни заплащания ще се реализират по текстовете от Бюджет 2021.

Вчера стана ясно, че се очаква към края на декември държавната хазна да е на минус от четири милиарда лева, а до гласуването на нова финансова рамка най-важните държавни плащания ще се осъществяват по текстовете от Бюджет 2021.

По правило - ако няма гласуван бюджет за дадена година, всеки месец от нея страната може да разходва 1/12 от последния действащ закон. С това обаче се замразяват определени показатели, например минималният размер на възнаграждение на държавен служител - 650 лева.

Това е прагът, който се използва и за минимална работна заплата, която от своя страна всяка година се определя с постановление на Министерския съвет.

Последното постановление е издадено ноември 2020-а и в него е записан именно размерът от 650 лева месечно.

Заявените намерения на кабинета са до края на февруари да е готова новата финансова рамка, но в парламента е внесен законопроект, според който действието на Бюджет 2021 се удължава до края на март.

Към момента това е и датата за край на извънредната епидемична обстановка. Вчера стана ясно, че дефицитът към декември се очаква да бъде четири милиарда лева или три процента от БВП, но след като кабинетът - след санкция на парламента, отдели 750 милиона лева за добавката от 60 лева към пенсиите и други 450 милиона лева за подпомагане на бизнеса заради високите цени на тока.

От бюджетна гледна точка тези пари не са в изчисленията, но практически са в сметки на съответните институции, които отговарят за разходването им настоящата година.

Забавянето на Бюджет 2022-ра се дължи както на факта, че през ноември бяха последните парламентарни избори и нямаше редовен кабинет, така и на промяната в структурата на Министерския съвет, което изисква преразпределението на ресурсите на отделните ведомства.

До 28 януари министрите имат срок да представят индивидуалните разчети по ресори за това преструктуриране, за да може те да залегнат в новата финансова рамка.

Голяма част от коалиционните политики, договорени по време на ресорните преговори по отделни политики, ще залегнат в бюджета в средата на годината, затова още от сега е ясно, че през юли ще има актуализация.