Учени разгадаха мистерията на стъпалото от Бъртеле – принадлежи на различен вид от Луси

/КРОСС/ Екип от палеоантрополози смята, че е разкрил произхода на т.нар. стъпало от Бъртеле - набор от кости на 3,4 милиона години, открит в Етиопия през 2009 г. Нов анализ, публикуван в списание Nature, свързва фосилите с малко известния вид Australopithecus deyiremeda, съвременник на прочутата Луси (Australopithecus afarensis), съобщава CNN.

Костите на стъпалото, както и челюст с добре запазени зъби, принадлежат на по-примитивен вид от Луси, установява екипът на водещия автор проф. Йоханес Хайле-Селасие от Държавния университет на Аризона. Това откритие може да промени утвърдените представи за родословното дърво на човека и да отнеме от ключовата роля на Луси в ранната еволюция.

Стъпалото е открито близо до мястото, където през 1974 г. е намерен прочутият скелет на Луси. Още при първоначалното изследване учените забелязват, че то принадлежи на различен вид - заради противоположния палец, характерен за катерене по дървета. Тогава липсва достатъчно материал, за да бъде определен нов вид.

Междувременно Хайле-Селасие и екипът му откриват зъби и други фосили, датиращи между 3,33 и 3,59 млн. години. През 2015 г. те обявяват, че тези находки принадлежат на нов вид - Australopithecus deyiremeda. Част от научната общност реагира скептично, тъй като доказателствата са ограничени. Новото изследване обаче предоставя още фосили и официално включва в анализа и старите, необяснени кости от Бъртеле.

Дълго време се смяташе, че в периода 3,8-3 млн. години в региона е живял единствено видът на Луси. Новите данни показват, че поне два различни вида хоминини са съществували едновременно в района на Ворансо-Милле, което поражда въпроси как са съжителствали и какви екологични ниши са заемали.

Според проучването A. deyiremeda е ходел изправено, но се е оттласквал при ходене с втория си пръст - различно от съвременните хора. „Имало е повече от един начин да се ходи на два крака", посочва Хайле-Селасие, подчертавайки разнообразието в ранната човешка еволюция.

Изотопен анализ на осем зъба разкрива, че A. deyiremeda е се е хранил основно с листа и храсти. За разлика от него, Луси е консумирала по-разнообразна храна, включително тревни растения.

Откритията очертават по-сложна и разнообразна картина на ранните човешки предци, отколкото се смяташе досега.