Краят на ерата Меркел

/КРОСС/ „Искам сама да определя правилния момент да сляза от политическата сцена. Не искам да се превръщам в политически труп."

Казват, че Ангела Меркел е изрекла тези думи още през 1998 година, далеч преди да стане канцлер. Този момент наближава - официално след парламентарните избори на 26-ти септември четвъртият мандат на Ангела Меркел приключва. Няма точно тогава да слезе от сцената - очакват се оспорвани изборни резултати и още по-оспорвани и трудни коалиционни преговори, по време на които Меркел и министрите й ще продължат да работят като служебен кабинет. Няма да се учудя, ако и тази година новогодишното обръщение отново е на Ангела Меркел.

В интерес на истината, тя не успя да определи съвсем сама моментът за слизане от политическата сцена. Когато обяви решението си - след серия катастрофални резултати в няколко регионални избори - Меркел се намираше под неимоверен политически натиск. Напускайки лидерския пост в Християндемократическия съюз, тя си запази канцлерския пост до края на мандата.

16 години канцлер на икономически най-мощната европейска държава и двигател на ЕС - без инстинкт за власт и усет за обществените настроения никой не би успял да се задържи толкова дълго на едно от най-проветривите места, като канцлерството - и в буквален, и в преносен смисъл. Тази уж непристъпна жена все още пазарува сама в кварталния супермаркет, прави закуската на съпруга си и остана докрай далеч от всякаква суета. Не си приписва чужди заслуги. С феминизма имам както много общо, така и различия. Пък и не искам да се закичя с титла, която не притежавам. Алис Шварцер и други са водили тежки битки за равноправието на жените. И сега какво - да дойда аз и да се провъзглася за феминистка?

Меркел не е визионер. Историята няма да я запомни с голям проект, който е преследвала през всичките 16 години на власт. Освен, че по нейните думи винаги е целяла Германия и Европа да са икономически силни. Германия е икономически силна. В годините на канцлерството на Меркел на фискална дисциплина и мощен експорт икономическият ръст и бюджетният излишък са завидно високи. Но за жалост коронакризата вероятно ще промени това.

Меркел не е революционер. Не държи пламенни речи. Меркел търси компромиси и носи стабилност. Но стабилността понякога означава застой. А олевяването на традиционно консервативния Християндемократически съюз в търсене на компромис и стабилност отвори празни пространства за крайната десница. Фитилът й запали еврокризата, но Меркел й вдъхна нов живот с може би най-известните й думи, изречени на 31-ви август 2015 година.

С толкова много неща се справихме, ще се справим и сега!