Възражданe настоява за извинение от Украйна заради поруган български паметник

/КРОСС/ От приемането си в редовете на НАТО и ЕС, България следва неотклонно една своя постоянна позиция - да се изявява като лобист за приемането в тези организации на близки и далечни държави.
Десетилетия наред слушаме от външното ни министерство една и съща мантра: „България изказва своята непоколебима подкрепа за членството на ....... в ЕС и НАТО".
Абсолютно същите заявления слушаме сега и по адрес на Украйна.

България не се намеси да защити своето малцинство, признато от самата Украйна, по време на гражданската война в източните ѝ райони - нито по време на „горещата" фаза, нито по време на „замразения" период на този конфликт.
Външното ни министерство не защити сънародниците ни, когато в нарушение на собствената си конституция украинската Рада приемаше закони, които ограничаваха правото на нашите сънародници да изучават своя език в училищата. Мълчеше, когато общински и градски съветници от българското малцинство бяха нападани и линчувани от украински ултранационалисти. Представители на българското малцинство бяха мобилизирани и изпращани в зоната на АТО (Антитерористичната операция, провеждана от Киев в Донбас), въпреки че според украинските закони антитерористични операции се провеждат само от МВР и специалните служби, а не от армията, още по-малко от мобилизираните запасняци.

След като проспа всичко това, българското правителство и външното ни министерство, които през последния месец бяха затънали в предизборни машинации и изобретяването на все нови и нови пречки пред сънародниците ни зад граница, за да не могат да упражнят конституционното си право да гласуват, не забелязаха докъде стигнаха украинските шовинисти по пътя си към ЕС и НАТО.

На 5-ти април кметът на село Малая Перешчепина, Полтавска област, уведоми местните органи на МВР, че през нощта на 4-ти срещу 5-ти април (докато в България се чудеха как да преброят изборните бюлетини) неизвестни лица са подкопали и разрушили паметника на хан Кубрат. Не просто осквернили, а НАПЪЛНО РАЗРУШИЛИ! (Отдолу, след текста, е публикувана интернет връзка от статията на полтавския информационен портал „Интернет-публикации ПОЛТАВЩИНА") Украинска медия е публикувала три красноречиви фотографии.

На тях ясно се вижда ситуацията „преди" и „след", показваща състоянието на паметника. През 1912 г. в Малая Перешчепина е открито най-голямото българско съкровище, датирано от времето преди Аспарух. Общата му маса е 25 кг злато и около 50 кг сребро. Руските археолози и историци установяват, че съкровището е част от ритуалното погребение на владетеля на Велика България - хан Кубрат. Разбираемо е, че никой украински шовинист не може да допусне каквото и да е напомняне за съществуването на друга велика държава, пребивавала по техните земи.
С тъжна ирония трябва да си спомним как наши държавници и политици се задъхват навръх националния ни празник 3-ти март, да изброяват националностите на руските военнослужещи, участвали в руско-турската освободителна война и да споменават на второ място украинските... Сега е моментът да запитаме външното ни министерство и българското правителство, в което участват и „патриоти" - какви мерки бяха взети по този международен скандал, с който украинският шовинизъм за пореден път се изплю в лицето на българската държавност и българската нация?! Защото това далеч не е първата провокация - вече два пъти е оскверняван паметникът на българските опълченци в Болград, който беше заливан с боя и изрисуван с надписи „чемодан, вокзал, София" (куфара, гарата, София).
Малая Перешчепина е място за поклонение на българите от цял свят!

Ежегодно се събират пред паметника на великия владетел Кубрат, а сега той е разрушен! Не просто осквернен, а разрушен, както се вижда от фотографиите. Всяка година България влиза в "оправдателен режим", когато вандали си позволяват да драскат с бои по паметника на съветската армия в София, паметника на Альоша в Пловдив и т.н. Сега, когато български паметник, известен по цял свят е не просто осквернен, а напълно разрушен, каква е реакцията на българските властимащи? Защо още не е привикан украинският посланик във външното ни министерство? Защо нашият посланик в Киев не е връчил протестна нота в украинското външно министерство? Все още ли „България подкрепя безрезервно интеграцията на Украйна в ЕС и НАТО"? Имат ли място хора с подобни преценки относно действията си в пределите на модерна цивилизована Европа?
В статията на украинския сайт се посочва, че полтавските власти са започнали следствени действия срещу неизвестен извършител и че според украинското законодателство, наказанието за подобно действие е глоба от 100 минимални работни заплати, лишаване от граждански права за срок от 2 години, до 2 години лишаване от свобода и правото на заемане на обществени и държавни длъжности. Какво наказание ще наложи българската държава за унижението, на което е подложена цялата българска нация?!