България, Гърция и Румъния развиват ускорено транспортната ос между Егейско и Черно море

/КРОСС/ Три нови моста над Дунав включва подписаният план между България, Гърция и Румъния

България, Гърция и Румъния ще развиват ускорено транспортната ос, свързваща Егейско море с Черно море. Това става възможно след подписването тази вечер в Брюксел на Меморандум за разбирателство между правителствата на България, Гърция и Румъния за засилено трансгранично сътрудничество в рамките на Платформата за коридор Черно море - Егейско море. Подписи под документа поставиха вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, алтернативният министър на транспорта на Гърция Константинос Киранакис и държавният секретар по транспорт на Румъния Йонут Кристиан Савою. 

Инициативата е под егидата на европейския комисар по транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, който подписа Декларация на Европейската комисия за подкрепата ѝ. В нея се подчертава, че документът е „решаваща стъпка към по-бърза, конкурентоспособна, устойчива и устойчива към кризи свързаност в Югоизточна Европа". Комисар Дзидзикостас заяви, че ще работи „в тясно сътрудничество с правителствата на България, Гърция и Румъния", включително чрез специална работна група от експерти на ЕК и европейски финансови институции, защото за да  се превърнат всички проекти от план в реални действия на трите страни.

„Меморандумът и планът за действие с конкретни проекти за неговото изпълнение, са начин да променим стратегическата свързаност на нашия регион - да отворим нови пътища за търговия, да облекчим затрудненията по нашите граници и да дадем на Европа устойчивостта, от която тя спешно се нуждае", каза вицепремиерът Гроздан Караджов. 

По думите му днешната церемония е важен момент, който превръща една дълго съществуваща на карта идея в реален процес. „В продължение на десетилетия представата за истинска свързаност между Севера и Юга остава само на хартия - без реални действия. Днес започваме да променяме това, защото ангажиментът, който поемаме, не е символичен жест, а реална крачка към отваряне на нови артерии за търговия и към създаване на необходимата за Европа устойчивост", подчерта вицепремиерът.

Караджов посочи, че Дунав стои в сърцевината на тази трансформация. „Дунав е гръбнакът на Европа - онзи жив организъм, който свързва нашите народи, пазари и амбиции. Това е река и граница, но не бива да бъде бариера. Новите мостове - не един, а няколко - са ключови за бъдещето на континента, не като двустранни проекти, а като европейска инфраструктура, която укрепва единния пазар, осигурява военна мобилност и превръща оста Север-Юг в работеща", заяви той.

Основен акцент за България е изграждането на три нови моста над Дунав - второ комбинирано съоръжение Русе-Гюргево, както и мостове при Силистра-Кълъраш и Никопол-Турну Магуреле. В документа се посочва още, че фериботните линии Оряхово-Бекет, Свищов-Зимнич и Силистра-Кълъраш ще бъдат надградени до стандартите за двойна употреба, за да отговорят на нуждите на военната мобилност и да осигурят по-голяма гъвкавост на транспортните потоци.

Планът към меморандума включва модернизацията на пътни и жп връзки в три основни направления от юг на север. Западната ос ще свързва Атина със София, като през Видин и Калафат ще достига до Букурещ и Централна Европа. Централната ос започва от Солун и Александруполис, преминава през Свиленград и Русе, и достига до Букурещ, а оттам към Украйна и Молдова. Източната ос свързва Егейско и Черно море - от Александруполис през Бургас и Варна до Констанца. Тя е нова перспектива за нашите пристанища и ще осигури алтернативни маршрути за търговия и мобилност.

Трите държави се ангажират да използват максимално средствата на Европейския съюз от Механизма за свързване на Европа до бъдещата многогодишна финансова рамка 2028-2034. „Ще мобилизираме публично-частни партньорства и алтернативни инструменти, за да ускорим реализацията на проектите. Финансирането няма да бъде разпокъсано, а стратегически съгласувано, така че всяка инвестиция да носи максимален ефект за нашите граждани и бизнес", обясни вицепремиерът Караджов.