Развиване на критично мислене у учениците е целта на новия формат на изпитите след 10-и клас

/КРОСС/ От Министерството на образованието предложиха нов формат за изпитите след 10-и клас. Сред предложените реформи е добавяне на изпит по история и философия. Директорът на столичното 107 ОУ „Хан Крум" Данко Калапиш каза в ефира на NOVA, че по този начин ще бъде обхванат цикълът от обществени науки.

„Вече имаме интегриран изпит по математика и природни науки, а така ще обхванем и т.нар. хуманитарни науки. Изпит по отделните науки история и философия няма да има, говорим за 4 или 6 задачи, които ще бъдат различни от задачите по български език и литература", обясни Калапиш. Според него предложението е добро, защото се цели формиране на критично мислене у учениците. Целта не е те да преразкажат механично дадена дата или събитие. „Механичното запомняне на информация категорично трябва да остане в миналото", категоричен бе директорът.

„Всички знаем, че достъпът на децата до информация е изключително бърз, свободен и през изкуствен интелект, и през интернет търсачки, те нямат никакъв проблем да стигнат до нея. Важното обаче, е ние като педагози да формираме именно критичното мислене, коя информация е вярна, коя е достоверна, на коя да се доверим, тоест анализът и синтезът на информация са важни", посочи Калапиш и допълни, че така няма да се набляга само на математиката и на българския език.

С предложението времето на изпита да се увеличи от 90 на 120 минути децата биват поставени в равностойна ситуация спрямо НВО по математика с интегриране на природни науки, каза още директорът и допълни, че така двата изпита ще бъдат еднакви като времетраене и брой задачи.

Данко Калапиш коментира, че е хубаво това, че започва да се случва цялостна промяна на учебните програми, на учебните планове. „Всички знаем, че нашите деца са най-пренатоварени и до 10-и клас учат страшно много учебно съдържание. Трябва да се обърне внимание на профилираната подготовка", посочи той.