Ядящ пластмаса суперензим влиза във войната с отпадъците

/КРОСС/ Потенциално трансформационен пробив в глобалната борба срещу изменението на климата е направен от учени от Великобритания и Америка.

Ядящ пластмаса „суперензим" е създаден от учени от Университета в Портсмут, Великобритания, и Националната лаборатория за възобновяема енергия, САЩ, което може да доведе до значително намаляване както на замърсяването с пластмаса, така и на парниковите газове.

Подобреният ензим може премахва PET (полиетилентерефталат), пластмасата, използвана в опкаовките на безалкохолните напитки и плодовите сокове, както и PEF (полиетиленфураноат), биопластика на захарна основа. PET не е биоразградим и може да отнеме стотици години, преди да се разложи.

Същият екип от учени вече е открил един ензим, който яде PET, наречен PETase, проправяйки път за революция в рециклирането. Този ензим сега е комбиниран с MHETase, който се намира в бактериите, обитаващи боклука, които живеят върху пластмасови бутилки. Резултатът е мощен коктейл, който разгражда пластмасата до шест пъти по-бързо от PETase.

Проф. Джон Макгиън от Центъра за ензимни иновации към Университета в Портсмут, който ръководи проучването, каза, че „изглежда естествено да видим дали можем да използваме (PETase и MHETase) заедно, имитирайки това, което се случва в природата".

„Първите ни експерименти показаха, че наистина работят по-добре заедно, затова решихме да се опитаме да ги свържем физически", каза той.

Ензимите са изследвани с помощта на Diamond Light Source, устройство, което използва интензивни рентгенови лъчи, 10 милиарда пъти по-ярки от слънцето, за да наблюдава отделните атоми.

Суперензимът увеличава перспективата за промяна в битката срещу пластмасовите отпадъци - глобална болест, която досега се оказа неразрешима.

„Това е доста значителен скок напред, защото пластмасата, която днес попада в океаните ни, ще изисква стотици години, за да се разпадне естествено", каза проф. Макгиън пред „Нешънал".

Чрез връщането на пластмасата към първоначалните градивни елементи, тя може да се произвежда и използва повторно безкрайно, намалявайки зависимостта от изкопаеми горива като нефт и газ.

Откритието отваря и „нови пътища за по-нататъшни подобрения", каза проф. Макгиън.