-
22 Апр 2026 |
USD / BGN 1.6636
GBP / BGN 2.2450
CHF / BGN 2.1046- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C 
Energy of Tomorrow 2026: Мрежата, съхранението и ясната стратегия са критични за бъдещето на енергетиката
22 Април 2026 | 16:44
/КРОСС/ Министър Трайчо Трайков и водещи експерти очертаха нуждата от координиран и ускорен енергиен преход
София, 22 април 2026 г.
Необходимостта от ясна национална стратегия, ускорено развитие на възобновяемите енергийни източници и спешни инвестиции в електропреносната мрежа бяха сред водещите акценти в Energy of Tomorrow 2026 - енергийният форум на Investor.bg, който се проведе на 21 април в София.
Събитието беше открито с ексклузивен разговор със служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков, воден от енергийния редактор на Investor.bg Деляна Петкова. Министърът подчерта, че в стремежа към нови технологии в производството често се подценяват мрежите и управлението на системата. По думите му България има добра изходна позиция като баланс на системата, но предстоят ключови решения - както по отношение на ПАВЕЦ проектите, за които има идентифицирани потенциални локации, така и при новите ядрени мощности, където рискът от забавяния остава съществен. Той отбеляза, че възобновяемата енергия е все по-достъпна, но не може да бъде разглеждана извън контекста на сигурността и надеждността на системата.

В панела, посветен на мястото на вятъра и слънцето в енергийния микс, Севда Йончева от АПСТЕ акцентира върху липсата на нови вятърни мощности през последните 15 години, както и върху необходимостта от по-добър обществен диалог и ясна позиция на държавата по темата. Според нея устойчивата система изисква комбинация от различни технологии - производство, съхранение и мрежа.
Мария Кръстева от Българската ветроенергийна асоциация подчерта, че вятърната и соларната енергия са сред най-нискоразходните източници, но делът на вятърната енергия у нас остава нисък, а административните процедури значително забавят развитието на проекти. Тя посочи още, че времето за реализация на вятърен проект в България достига 6-7 години.
Д-р Мария Трифонова обърна внимание, че навлизането на ВЕИ води до модернизация на цялата система - от мрежите до крайните потребители, както и до необходимост от нови регулаторни решения и по-гъвкави тарифни модели.
Темата за стратегическото планиране беше развита от Александър Захариев от SUNOTEC, който подчерта, че изграждането на отделни мощности без обща визия не е устойчива стратегия, а е необходим цялостен подход към бъдещето на енергийната система.
Съхранението на енергия чрез батерии беше във фокуса на отделен панел, в който участваха инж. Мартин Георгиев от „Електрохолд Трейд", Орлин Стоилов от „МЕТ Енерджи Трейдинг България" и Димитър Димитров от REIB. Участниците подчертаха, че батериите са ключов елемент за балансиране на системата, като бяха разгледани различни търговски модели според мащаба на проектите и необходимостта от внимателно структуриране и управление на риска още в ранните етапи.
Д-р инж. Димитър Белелиев от БАСЕЛ акцентира върху състоянието на мрежата, като посочи, че основният проблем е в преноса, а не в дистрибуцията. Той обърна внимание и на темата за киберсигурността и необходимостта от стандартизация при управлението на батериите.
Димитър Зарчев от Електроенергийния системен оператор отбеляза, че инсталираните ВЕИ мощности нарастват с бързи темпове, което поставя мрежата под натиск и създава предизвикателства, свързани със стабилността и управлението на системата.
Атанас Димов от „Електрохолд Трейд" подчерта, че енергийната система в Европа се променя, а волатилността на пазара вече е структурен фактор. Според него гъвкавостта е необходима, но не и достатъчна - нужна е и инфраструктура, включително дигитална, за координация на процесите в реално време.
Инж. Мирослав Ризов от „Шнайдер Електрик България" постави фокус върху технологичната готовност на мрежата и необходимостта от интелигентни устройства и ефективно управление на данните.
Димитър Енчев от CWP подчерта значението на ВЕИ за енергийната независимост на Европа и необходимостта от по-ясна комуникация за ползите от тях, както и от облекчаване на регулаторните режими.
Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт открои развитието на мрежата и маневрените мощности като ключови приоритети, докато Николай Налбантов от Министерството на енергетиката обърна внимание на необходимостта от адекватни регулаторни решения и инвестиции.
В по-широк контекст Преслав Райков постави темата за енергията в рамките на глобалните икономически и геополитически процеси, като подчерта значението на устойчивостта, достъпа до ресурси и регионалната интеграция.
Energy of Tomorrow 2026 затвърди ролята си като платформа за стратегически диалог, като очерта ключовите предизвикателства пред сектора - нуждата от ясна визия, ускорени инвестиции и по-добра координация между всички участници в енергийната система.
Генерален партньор на Energy of Tomorrow 2026 е: Електрохолд България
Основен партньор: Schneider Electric, MET Energy Trading Bulgaria
Партньор: АмонРа Енерджи, Електроенергийният системен оператор, REIB, Photomate, М Кар София, Интер Експо Център - София
С подкрепата на: Девин, Хипермаркети HIT Max, Gladen.bg, MANCHINI, Angel's Estate, DiKa, Словоред 2020
Институционални партньори: Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), Българската финтех асоциация, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българо-Испанска Търговска Камара, See Next, Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Alfa Comunications, Българска търговско-промишлена палата
Медийни партньори на Energy of Tomorrow 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, "БанкерЪ", Dir.bg и See News