Южният океан се променя опасно - ефектът може да стигне далеч отвъд Антарктида

/КРОСС/ Южният океан, който обгражда Антарктида, започва да се охлажда по нов и тревожен начин - чрез все по-силно изпарение. Ново изследване, базирано на дългогодишни наблюдения от остров Макуори между Тасмания и Антарктида, показва, че бурите в тази част на света носят значително повече валежи от преди. А зад тази промяна стои процес, който учените описват образно като „изпотяване" на океана, съобщават от Meteo Balkans.

Звучи почти абсурдно, но механизмът е съвсем реален. За да падат повече валежи, атмосферата трябва да получава повече влага. Тази влага идва от изпарението на океанската повърхност. Самото изпарение обаче изисква енергия и така отнема топлина от водата. С други думи, колкото повече влага подава океанът към атмосферата, толкова повече се охлажда. Според новите оценки Южният океан може вече да се охлажда с около 10 до 15 процента повече в сравнение с 1979 година само заради този процес.

Това не е детайл за учебник, а сигнал за промяна в една от ключовите системи, които регулират глобалния климат. Южният океан поглъща голяма част от излишната топлина, натрупана от парниковите газове, и също така играе огромна роля в усвояването на въглероден диоксид. Освен това влияе върху атмосферната циркулация и върху поведението на бурите в южното полукълбо. Ако там настъпва по-бърза и по-дълбока промяна, това не остава заключено около Антарктида.

Изследването стъпва върху 45 години наблюдения на валежите на остров Макуори - едно от малкото места в тази сурова зона, където има надежден дългосрочен запис. Данните показват, че годишните валежи там са нараснали с 28 процента от 1979 г. насам. Това е сериозен скок. По-интересното е, че причината не е просто в по-чести бури. Учените установяват, че когато бурите идват, те вече носят повече дъжд.

Точно тук започва големият проблем. Ако този модел не е локална аномалия, а част от по-широка промяна в целия пояс на бурите над Южния океан, последиците могат да бъдат сериозни. Повече валежи означават повече сладка вода, която попада в повърхностния слой на океана. Това намалява солеността, променя плътността на водата и усилва разслояването между горните и по-дълбоките слоеве. Когато това разслояване се засили, смесването между слоевете отслабва, а с него се променя и движението на топлина, соли, хранителни вещества и въглерод.

Това е важно, защото Южният океан не е просто студена периферия на планетата. Той е една от големите машини на климатичната система. Там се оформят и трансформират водни маси, които след това участват в глобалната океанска циркулация. Промяна в този механизъм може да засегне темпа, с който океанът поглъща топлина и въглерод, както и начина, по който климатичните модели прогнозират бъдещите промени.

Има и още един неудобен детайл. Широко използваните климатични реконструкции не улавят добре мащаба на промяната. В случая с остров Макуори едни от най-популярните набори от данни показват едва 8 процента увеличение на валежите - далеч под реално наблюдаваните 28 процента. Това означава, че част от процесите в Южния океан може да са били подценени. А когато една от най-малко наблюдаваните области на Земята започне да се променя по-бързо, отколкото моделите засичат, учените нямат лукса да гледат на това спокойно.

Промяната вече се вижда и на сушата. Остров Макуори е известен с чувствителните си екосистеми, а по-влажните условия вече се свързват с преовлажняване на терени и натиск върху местната растителност. Това е локалното лице на голямата климатична промяна - не като абстрактна графика, а като конкретна трансформация на пейзаж, вода и живи системи.

За Европа и България тази новина не означава, че утре времето ще се обърне заради една буря край Антарктида. Означава друго - климатичната система продължава да се пренарежда на ниво, което засяга големите регулатори на планетата. Южният океан е един от тях. Ако той променя начина, по който обменя топлина и влага с атмосферата, това влиза в уравнението на бъдещите климатични сценарии, на океанската циркулация и на надеждността на прогнозите.

Накратко - океанът край Антарктида не просто се затопля или охлажда. Той започва да работи по различен начин. И това е много по-сериозна новина от поредната суха климатична статистика.