• 24 Юли 2021 |
  •  USD / BGN 1.6621
  •  GBP / BGN 2.2864
  •  CHF / BGN 1.8046
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 14°C

Планът "Пеканов" залага на газова централа от 1 GW в ТЕЦ „Марица Изток 2“ и на ВЕИ бум

Планът "Пеканов" залага на газова централа от 1 GW в ТЕЦ „Марица Изток 2“ и на ВЕИ бум

Четири стълба с бюджет от над 20 млрд. лева от ЕС и национално съфинансиране

/КРОСС/ Създаване на комисия за енергиен преход, газова централа с 1 GW мощност в ТЕЦ "Марица Изток 2" и солидна подкрепа за ВЕИ са част от мерките, предвидени в обновения План за възстановяване и устойчивост.

В него е запазена и идеята за подобряване на енергийната ефективност и създаване на Национален фонд за декарбонизация, ще се разработи дефиниция за енергийно бедни потребители.

12,6 млрд. лева от ЕС и над 8,2 млрд. лева българско съфинансиране - това е рамката на четвъртия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, който бе публикуван във вторник вечерта от екипа на служебния вицепремиер Атанас Пеканов (по-долу предлагаме и 4-те стълба, на които стъпва планът).

Възстановяването

По отношение на възстановяването от кризата, породена от пандемията от COVID-19, прогнозите при непроменени национални политики сочат, че икономиката ще възстанови загубените си позиции едва през втората половина на 2022 г., а заетостта ще достигне предкризисните си нива едва през 2023 г.

В преследването на целта за по-бърз растеж правителството групира набор от мерки и реформи в Плана за възстановяване и устойчивост, които не просто да възстановят потенциала за нарастване на икономиката, но и да го развият и повишат, което да позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел на правителството за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските.

Зелените инициативи

Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.

Предвидено е участие на частни инвестиции в проектите за около 3,6 млрд. лв., a с държавното финансиране, ще достигне 4,32 млрд. лв. Така на практика зелените инвестиции у нас може да стигат общо около 9 млрд. лв.

Именно при зеления преход финансирането е основно насочено към енергийна ефективност и ВЕИ технологии.

За санирането на сградите са предвидени над 1,844 млрд. лв., или 14,6 на сто от парите. Националното съфинансиране по това перо е за 621,7 млн. лв.

Посочени са два варианта за саниране

Най-старите сгради ще получат 100% безвъзмездно финансиране. Тези, които имат енергиен клас D, а това са основно построените между 1991 и 2001 г., ще могат да разчитат на 85% от парите за саниране. Останалата част ще е съфинансиране от собствениците.

Отделно 140 млн. лв. са планирани за фотоволтаици на покривите на еднофамилни къщи, които не са свързани към топлофикация или газоразпределителна компания. При тях националното финансиране е за 100 млн. лв.

Навлизането на зеления водород в енергетиката

ще се подпомагне с 330 млн. лв., които са за изграждане на инфраструктура за преноса му, както и на други нисковъглеродни горива за захранване на електроцентрали във въглищни региони.

Други 68,4 млн. лева са предвидени за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Нова газова централа

ще има държавата в ТЕЦ "Марица Изток 2". Тя ще бъде с мощност от поне 1 GW и ще бъде подкрепа по плана с 498,7 милиона лева. За проекта е предвидено национално съфинансиране за 1,16 млрд. лева. Така се очаква новата газова мощност да струва около 1,6 млрд. лева като не е ясно откъде ще дойде българското финансиране за нея.

За изграждане на минимум 1,7 GW мощности на ВЕИ и батерии

са предвидени 877,7 млн. лв. евросредства и 1,78 млрд. лева съфинансиране. Механизмът е планиран с шест тръжни процедури през половин година, считано от 1 януари догодина. Всеки търг е за предоставянето на поне 285 мегавата възобновяеми източници. Реализирането на проекта ще бъде подкрепено от безвъзмездна финансова помощ за инвеститора с най-висок капацитет.

Други 92,5 млн. лв. са предвидени за пилотен проект за производство на енергия от геотермални източници.

За изграждане на газопровод

в Плана са заделени над 32,6 млн. лв. до централите в комплекса "Марица Изток". Идеята е от този газопровод да се възползва и химическата индустрия в района на Димитровград както и енергийните производства на "Марица Изток". Връзката вероятно ще бъде направена с бъдещия интерконектор между България и Гърция, който ще минава наблизо.

За ВЕИ има и специфични изисквания

При изграждането на нови ВЕИ мощности, ще трябва да се предвиди и съоръжение за съхранение на енергията, което да балансира непостоянното производство.

Батериите се очаква да бъдат с капацитет за поне 4 часа и мощност, покриваща поне 25% от общия капацитет за производство на ВЕИ на централата. Построяването на тези 1,7 GW ВЕИ мощности с батерии е предвидено до края на 2025 г. И те трябва да бъдат резервирани с батерии, отговарящи на една четвърт от тази мощност.

Целите, които са поставени за постигане, са 25% дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление през 2024 г. и 10 на сто намаление на енергийната интензивност в икономиката. Очаква се и с толкова да бъде намалено и изпускането на вредни CO2 емисии в атмосферата.

Транспортна и цифрова инфраструктура

За изграждане на цифрова инфраструктура по Плана са предвидени 527,2 млн. лв. европейски средства и 404,9 национално съфинансиране.

По отношение на транспортната свързаност са предвидени сериозни средства за цифровизация и модернизация на системите за безопасност и енергийна ефективност по жп направления на TEN-T мрежата. Там сумата е 296,5 млн. лв. За тягови подстанции и системи за управление са предвидени 273,2 млн. лв., а за подвижен състав на влакове със скорости от 160 км/час ще се дадат 217,6 млн. лв. За пътна безопасност са предвидени 10 млн. лв.

За изграждане на третата метролиния на столичното метро са предвидени 360 млн. лв.

В плана няма предвидени средства за подобряване на въздушния, морския или речния транспорт.

Четирите стълба в Националния план и дяловете им

Иновативна България - има за цел повишаване на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането ѝ в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж чрез мерки в сферата на образованието, цифровите умения, науката, иновациите, технологиите и взаимовръзките между тях. Тук са заделени 27,4 на сто от ресурсите.

Зелена България е вторият стълб, който е фокусиран върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план. За този стълб са предвидени 36,8% от ресурсите на Плана.

Свързана България акцентира върху повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, стъпвайки на специфичния местен потенциал. 17,8% от ресурсите са предвидени по този параграф.

Справедлива България е четвъртият стълб - с фокус върху хората в неравностойно положение за постигане на по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите. Тук са заделени 18 на сто от ресурсите на Плана.

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2021 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.