Прокуратурата сезира ЕК за опита на парламента да закрие спецправосъдието

/КРОСС/ Ръководството на прокуратурата изпрати писма до председателите на Европейската комисия и Европейския парламент, Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (ГРЕКО) и Венецианската комисия, в които ги информира за "оказвания безпрецедентен политически натиск от страна на парламентарно представени партии в 45-то Народно събрание, изразяващ се в предложени законодателни изменения, целящи закриването на органите на специализираното правосъдие и в частност - Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура" - това се казва в официално съобщение, разпространено до медиите.

"Приемането им ще доведе до блокиране на борбата срещу престъпността и на работата на независимата съдебна власт, ще засегне правата на множество лица, ще заличи постигнатия от държавата напредък по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК, както и приноса ѝ към Върховенството на правото в Европейския съюз", пише в писмото.

Прокуратурата подробно информира европейските институции за становището си по четирите проекта на закони за изменение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, което дори не беше разгледано от Комисията по правни въпроси към Народното събрание на заседание на 28.04.2021 г. До настоящия момент българският законодателен орган не е предприел действия за обсъждане и на изпратеното още през месец октомври 2020 г. експертно предложение на прокуратурата за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс в съответствие със стандартите на Конвенцията за защита правата на човека, практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.

С друго писмо, изпратено до председателя на 45-то Народно събрание Ива Митева и до председателя на Комисията по правни въпроси Радостин Василев, ръководство на прокуратурата ги информира за предоставеното по-рано становището срещу внесените четири законопроекта, отнасящи се до органите на специализираното правосъдие.

"Предвидените изменения в ЗСВ и НПК не са нито правно аргументирани, нито са в интерес на българските граждани. Същите не държат сметка за неминуемо произтичащите от закриването на специализираните съд и прокуратура отрицателни последици", пише още в писмото.

От прокуратурата посочват, че разглеждането на предложенията за законодателни промени се осъществява и в пълно противоречие с нормативните изисквания към законодателния процес. Нарушен е чл. 18а от ЗНА и не са зачетени принципите на изработването на проекти на нормативни актове по чл. 26 от ЗНА, а именно принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Работи се в условията на необяснима "внезапност", без дължимите обществени консултации с гражданите и юридическите лица, без каквото и да било обсъждане с професионалната гилдия и научната общност", настояват още магистратите.

Изразеното в писмата до европейските институции и българския парламент становище представлява позиция и на цялата професионална общност - такива становища са приети и от прокурорите от всички апелативни райони, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите в България и от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, подчертават от ръководството на прокуратурата.

Татяна Дончева: Има основания за промяна, прокуратурата да сезира когото иска

Има сериозни основания да се преосмисли съществуването на спецпрокуратурата и съдилищата, коментира междувременно в парламента депутатът от "Изправи се! Мутри вън!" Татяна Дончева.

Прокуратурата може да сезира когото иска, коментира тя пред журналисти новината, че ръководството на държавното обвинение е изпратило писма до евроинституциите заради предложенията за закриване на спецпрокуратурата.

"След серия от арести, които нямат никакво оправдание, освен с използване на част от съдебната система за натиск върху бизнесмени, които трябва да се откупят" и предвид обстоятелството, че дела срещу истинската организирана престъпност специализираната прокуратура е приключила със спогодби/тези без спогодбите са делата, по които се иска откуп/, дава възможност сериозно да се преосмисли съществуването на тези институции", подчерта Дончева.

Тя ги определи като "инструмент за политически натиск", работещи по поръчка на министър-председателя, което било недопустимо.

"Най-резонно е общите съдилища в страната да разглеждат всички дела по правилата за подсъдност, съществували години, а парите за специнституциите могат спокойно да се разпределят по другите части на съдебната система. Разбира се, трябва да се направи анализ на резултатите на съществуването на спецсъдилищата и прокуратура и това е можело да стане, ако 45-то НС е имало по-дълъг живот", допълни зам.-председателката на НС.

Според нея, това, че законопроектът е минал през комисия, е само начало.