Експерти за трагедията на АМ „Тракия“: Мъглата, високата скорост и пропуските в системата са довели до катастрофата

/КРОСС/ Несъобразената скорост, липсата на достатъчно опит у водачите и рязкото навлизане в участък с изключително гъста мъгла са сред основните причини за тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия". Инцидентът с участието на над 80 превозни средства поставя и въпроса за пропуските в превенцията и координацията между институциите, отговорни за пътната безопасност.

Това коментираха автомобилният състезател Илия Царски и експертите Илия Тодоров и Красимир Георгиев в деня на национален траур.

Царски поднесе съболезнования на близките на загиналите и пожела бързо възстановяване на пострадалите. По думите му сред основните причини за катастрофите са несъобразяването с пътната обстановка, високата скорост и недостатъчният опит на водачите.

Той обърна внимание на рязката промяна във видимостта в района на инцидента. Според разкази на очевидци и участници в катастрофата шофьорите първоначално са навлезли в участък с видимост от 50-70 метра, след което попаднали в много по-гъста мъгла, при която видимостта била едва 5-10 метра. Водачите не са намалили своевременно скоростта, което е ограничило времето им за реакция.

Царски предупреди и за опасността от влагата, която се натрупва върху пътната настилка при гъста мъгла и може да направи асфалта хлъзгав.

Според Илия Тодоров трагедията е можела да бъде предотвратена, ако България разполагаше с необходимите системи за наблюдение и предупреждение, използвани в други европейски държави.

Той посочи, че пътната инфраструктура също е част от проблема и обърна внимание на опасните участъци, които определя като „черни отсечки". Сред рисковете са местата с опасност от аквапланинг, недостатъчно надеждни мантинели и липса на информационни табла, които да предупреждават водачите за промените в пътните условия.

Тодоров подчерта, че средства за подобряване на безопасността има. По думите му във фонда, в който постъпват приходите от глоби за нарушения на пътя, ежегодно се събират около 150 милиона лева. Той обяви началото на кампания под надслов „Войната по пътищата не е просто израз", с която ще настояват за прозрачно разходване на тези средства и спешни мерки за обезопасяване на рисковите участъци.

Експертът Красимир Георгиев постави акцент върху качеството на обучението на младите шофьори. Според него то е фундаментът на пътната безопасност и не може да бъде компенсирано нито с модерни магистрали, нито с допълнителни съоръжения.

Георгиев заяви, че от години се води спор с Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" за електронизацията на обучението и изпитите. Целта е учебните часове да се провеждат реално и да се отработват всички необходими упражнения, а изпитите да бъдат максимално обективни.

Той даде пример със системата „Навигатор", чрез която се провеждат шофьорските изпити. По думите му маршрутът трябва да се определя от електронната система, а не от изпитващия, за да се ограничи субективният фактор.

Като конкретна стъпка за подобряване на координацията между институциите Георгиев предложи премиерът да възложи ясни задачи на всяка от 11-те институции, отговорни за пътната безопасност, с конкретни срокове за изпълнение. При неизпълнение според него трябва да се търси персонална отговорност, включително и по съдебен ред.