Тъжно лято за киното

/КРОСС/Като на филм...

За кратко време България се раздели с хора, чиито имена ще останат в историята на киното.

Вчера дойде тъжната вест за големият български актьор Васил Попов и актрисата Мария Русалиева.

Васил Попов почина след тежко боледуване. Наскоро той издаде и своята автобиографична книга „Изповед без причастие", която излезе в навечерието на рождения му ден - 25 юни.

Освен в ролите му в Сатиричния театър ще го запомним и с изявите му в редица български филми, сред които „Краят на една ваканция" (1965), „Момчето си отива" (1972), „Буна" (1975), „Опасен чар" (1984).

През 2012 г. Васил Попов участва и в сериала „Столичани в повече" в ролята на бай Милчо.
Васил Попов е една от емблемите на Сатиричния театър през златните години на трупата. Партнирал си е със Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Георги Парцалев, а в съзнанието на поколения зрители ще остане като тандем с вече покойния Хиндо Касимов.

На 87-годишна възраст почина и известната българска актриса Мария Русалиева.

И на сто да станеш, пак може да намериш любовта, казва тя в едно от интервютата си приживе.

Мария Русалиева завършва НАТФИЗ през 1953 г. в класа на Филип Филипов и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия. Дебютът на Мария Русалиева на сцената е в пиесата на Театъра на българската армия „Лудетината".

Във Военния театър Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира.

Освен в стотици пиеси на сцената на театъра, Русалиева се снима и в редица български филми, сред които „Рицар без броня" (1966), „Семейство Калинкови" (1966), „Любимец 13" и „La Donna E Mobile" (1993).

Богатите гласови данни на Русалиева стават причина още през студентските ѝ години да получи покана за озвучител в Радио София, а по-късно и в телевизията. През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар" в категория „Златен глас" за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси".

През 2007 г. на Русалиева е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.

Внезапно преди дни почина 57-годишният кинорежисьор Иван Георгиев-Гец, продуцент и преподавател; син на легендарния ни актьор Георги Георгиев-Гец, който си отиде през 1996 г.

"Името на баща ми никога не ми е тежало, повече ми е помагало", казваше той.

Иван Георгиев има богата филмография: "Един ден аванс" СТФ"Екран",1986, пълнометражен; "Замъкът на вещицата" "Квинтесенц",Швейцария/България,1991; "Капитански истории" БНТ, 1992 год. - сериал; "Здравей, България" Телевизионен театър, БНТ, 1995; "Магьосници" пълнометражен, ГЕКОН, 1998, игрален филм-приказка; "Леден сън" игрален филм, БНТ- 2005; "Магна Аура"- изгубеният град (продуцент) сериал 13 еп. Германия-Бълг.- 2007.

Автор е на редица документални филми, филми-концерти, сред които "Седмиците на Петър Ступел" БНТ, 1996; "Земя и хора" СИФ "Бояна", 1990; "Зверино - път през годините" СИФ "Бояна", 1990; "30 години Щурците" БНТ, 1998 година; "Лед Цепелин" БНТ, 1998 година; "Уайтснейк" БНТ, 1997 година; "Юрай Хиип" БНТ, 1998 година; "Назарет" БНТ, 1998 годин; "ФСБ - с Мобиком на път " СИНЕМАК 2000 година и много други.
За "Магна аура - изгубеният град" печели голямата награда "Златна ракла" през 2007 година.

Ден по-рано се разделихме и с кинорежисьора Красимир Крумов - Грец.

Изявите му в полето на изкуството бяха многостранни - режисьор, сценарист, писател, преподавател, член на Европейската филмова академия.

Отиде си на 60 г.

Той е роден на 16 септември 1955 г. в Шумен. Първият му филм, "Екзитус", по едноименната повест на Златомир Златанов, е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма. Крумов е режисьор и на "Мълчанието", "Забраненият плод", "Под едно небе", "Смисълът на живота" "Нощ и ден", "Светото семейство". Фундаменталните му изследвания и постановки в книгите "Поетика на киното" и "Поетика на българското кино" го утвърдиха като оригинален ерудит - теоретик на филмовата мисъл, отбелязват от СБФД.

В края на юли си отиде кинооператорът Григор Кумитски.

Кумитски загина, спасявайки от удавяне руска туристка в курортния комплекс Албена.

Министърът на културата Вежди Рашидов предложи посмъртната награда на Григор Кумитски да бъде дадена по Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.

Григор е роден в София на 21 март 1979 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов", специалност „Филмово и телевизионно операторство". Оператор е на филмите „Чужденецът" (2012), „Стоичков" (2012), „Живи легенди" (2014), както и на сериалите „Фамилията", „Революция Z", „Кантора Митрани", „Домашен арест", „Забранена любов".

През 2012 г. печели наградата на професионалната гилдия на фестивала „Медиамикс" - „Златна корона" за най-добър оператор за работата си в сериала „Кантора Митрани". 2014 г. на филмовия фестивал в Монако взима приза за най-добър оператор с филма „Живи легенди".