Четири века без Шекспир и Сервантес

/КРОСС/Светът отбелязва годишнината от смъртта на бащите на "Хамлет" и "Дон Кихот".
Тържества и литературни прояви бележат днес 4-вековната годишнина от смъртта на може би най-великите мъже на перото в човешката история - Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес.

Макар и живели в една епоха, няма данни да са знаели един за друг. Съществуват обаче спекулации, че Шекспир е чел ръкописен неофициален превод на "Дон Кихот", но солидни доказателства липсват. Има неточност и относно датата на смъртта на Мигел де Сервантес - официално 23 април 1616 година. Той обаче в действителност умира в Мадрид предишния ден, а е погребан на 23-ти. Въпреки това в тяхна памет ЮНЕСКО определя 23 април за Международен ден на книгата.

"Наперена млада гарга" - така злонамерен и завистлив критик описва младия току-що пристигнал в Лондон Шекспир. Явно злъчта е породена от огромния успех, който напористият млад мъж жъне на театралната сцена и като актьор, и като драматург.

През целия си живот той написва 37 пиеси - първоначално те са леки комедии, но с напредването на възрастта стават все по-мрачни и сериозни, за да достигне апогея си с фундаменталните "Крал Лир" и "Бурята".

Любопитен факт е, че наред с 400 г. от смъртта на барда честваме и 452 г. от рождението му - причината е, че Шекспир е роден и умира на днешната дата 23 април.

Авторът на "Дон Кихот" е имал прякор - El Principe de los Ingenios, букв. Принца на остроумието. До днес не е открит реален портрет на писателя и учените отказват да приемат рисунките, правени само по догадки, сред които е и тази тук вляво.

Мястото на гроба на Сервантес не е известно, знае се само, че съгласно неговото желание е погребан в близък до Мадрид тринитариански манастир, в който, изглежда, е била монахиня неговата дъщеря Исабела де Сааведра. Няколко години по-късно монахините се преместват в друг манастир и вземат със себе си поне част от гробовете, като не е известно дали този на Сервантес е преместен, нито къде се установяват монахините след преместването.