Режисьорът на „Пеещите обувки“: Филмът е събирателен образ на творците от онова време

/КРОСС/ Филмът на режисьорa Радослав Спасов „Пеещите обувки", който вече получи Специалната награда на журито на Московския кинофестивал в края на юни, ще бъде представен премиерно пред българската публика на 25 ноември в рамките на кино фестивала „Киномания".

Историята е базирана на ключови моменти от творческата и личната история на известната в средата на миналия век певица Леа Иванова и композитора Еди Казасян.

Не мога обаче да кажа, че той е биографичен, тъй като за това трябват много сериозни изследвания, сподели в ефира наBITelevision неговият автор и режисьор Радослав Спасов.

По думите му макар да стъпва на ключови моменти от трънливия и сложен живот на Леа, лентата е плод на творческа интерпретация и в този смисъл представлява събирателен образ на творците от онова време, а любовта, лидерството и обратите на съдбата са основните му теми.

Спасов разказа, че е бил „заразен" от Еди Казасян, докато двамата са работели по документалната лента за Леа. Музикантът е разполагал с огромен материал, документирал огромна част от живота й.

В Америка пък Спасов се е срещнал и с първата любов на певицата - музиканта с еврейско потекло Леон Алфаса, който го впечатлил със своята дълбока духовност.

Истинското име на Леа е Лиляна. Избира псевдонима си, защото означава лъвица, а тя е родена под царствения знак - на 13 август 1923 г. в Дупница.

Детството й обаче минава в Истанбул, където семейството й емигрира, заради комунистическите убеждениая на баща й и участието му в атентата в черквата „Света Неделя". В Турция Леа и четирите й сестри имат бедно, но щастливо детство. Баща й е художник и се надява тя да го наследи. Момичето прилежно рисува, но нещо не му достига. Когато става на 17 г. семейството й се мести в София.

Талантът на Леа избухва след 37-ата й годишнина в чужбина. Тя е звездата в берлинския „Фридрихсщад палас", парижката „Олимпия", стокхолмския „Барнс". Продуцентите я наричат „звяр на сцената", заради покоряващата усмивка, ефектния външен вид и умението да излезе от всяка трудна ситуация.

В съзнанието на българите Леа е останала с непретенциозните естрадни песнички „Чико от Порто Рико", „Шушу мушу", „ЦУМ, ЦУМ" и десетки кавъри на суинг, румба, шансони. А тя изумително изпълнява всички песни на любимката си Елла Фицджералд, „Дилмано, Дилберо", испанско фламенко.

Филмовата студия „Дефа" снима филма „Леа от юг". Има двугодишен ангажимент в хотел „Дюн" в Лас Вегас, обикаля целия свят. Чак през 1980 г. Българското национално радио пуска за първи път песен на Леа.