След атаката по кораби: Ще поиска ли България помощ от НАТО? Ще бъдат ли задействани консултациите по член 4 и какво може да последва?

/КРОСС/ Атаките срещу търговски кораби в Черно море са безспорна ескалация, а България трябва да реагира внимателно, но и категорично, така че да не допусне превръщането на Черно море в „мъртво море". Това заявиха в NOVA "Здравей, България" журналистите Чавдар Стефанов и Валерий Тодоров, коментирайки ситуацията около последните атаки с дронове в Черно море и рисковете за корабоплаването в региона.

Според  Валерий Тодоров предпазливостта на българските власти да не посочват конкретен извършител на атаките е разбираема, тъй като вече е имало случаи, при които първоначалните оценки са се оказвали погрешни. „Имаше няколко случая, в които така се идентифицираха от едната страна, пък се оказа, че истината е друга. Може би тази предпазливост изглежда оправдана", коментира той.

В същото време обаче вероятността поне един от корабите да е бил атакуван от руска страна изглежда реална, смята той. Особено внимание обърна на използването на подводни дронове. „Подводните дронове изискват по-добра координация, по-близки цели. Най-далекобойната част е някъде до около 250 километра, защото след това става трудно управляемо", обясни Тодоров.

По думите му комбинираната атака вероятно предполага координация между въздушни и подводни дронове. Именно подводната атака може да обясни и бързото потъване на един от корабите.

Обикновено подводните дронове са по-опасни, защото ударът е в дъното и корабът потъва много бързо. Това обяснява и бързото потъване. За три минути е потънал първият кораб. Абсолютна драма, казва той.

Въпросът кой стои зад атаките остава чувствителен. Украйна отрича да е извършвала морски действия срещу корабите, а от руска страна също има опровержение, подчерта Чавдар Стефанов.

Според Тодоров независимо от това кой е извършителят, атаката представлява сериозна провокация. Това за мен, независимо от коя страна идва, е провокация. Първо, защото става в изключителната икономическа зона. Второ, това са търговски кораби. Трето, целта не е просто да се парализира дейността или предупредително да се блокира корабоплаването в Черно море, а директно се стига до унищожение. Това е безспорна ескалация, посочи той.

Особено важен е фактът, че атаката се случва в българската изключителна икономическа зона. Според анализа това поставя България в изключително чувствителна позиция, подчерта той. И допълни: Ние сме най-уязвимата страна по отношение на защитата от дронове и в отбранителен смисъл. Тук е възможно да се играе по периферните нерви на ЕС и НАТО. Как ще реагира самата България? Как ще реагира ЕС?

По думите на Стефанов възможността за руски провокации срещу страни от ЕС и НАТО се обсъжда все по-често през последните месеци. Българската ситуация е още по-сложна заради предстоящите политически процеси и избори. А Тодоров допусна и друга хипотеза - че в условията на война е възможно определени операции да бъдат представяни като действия на противниковата страна.

Чавдар Стефанов изтъкна, че една от основните цели на хибридните действия е именно създаването на страх. „Главната цел на това е страх - всяване на страх. Основната руска позиция е позицията на силата. Светът разбира само от сила. Това говори и Путин, това говорят и обкръжаващите го", посочи той.