Александра Петрова: Суеверията сe засилват по време на криза

Интервю на Цветана Георгиева,

Причините са много. Едната е чисто историческа. Ако го свържем с религията, знаем, че 13-тото число е предателско. От друга страна, ние, като народопсихология, доста дълго време сме живели в неизвестност. Не случайно имаме общоизвестни поговорки като „Много хубаво не е на хубаво", „Тихо, Дявол да не чуе" и „Много смях носи лошо". Много често виждаме алогични умозаключения и в кабинета ни, и в интернет. Реално хората, които се притесняват от суеверия, много често изнасят отговорността за събитията и възможността да действат, да реагират и да се справят на ситуациите извън себе си. Минава ти черна котка път и започваш да си мислиш, че ще се случи нещо лошо. Колкото по-малко разчитаме на себе си като способности, колкото по-неуверени сме, толкова по-лесно се предаваме на суеверието. То има способността да програмира нашето мислене и действие. Суеверието е негативно предзнаменование за хората, които вярват в него. Много често по пътя на суеверието хората правят самосбъдващи се пророчества. Страхувайки се да не ми се случи нещо, аз всячески се опитвам да го избегна, но то се получава. В такива случаи емоцията определя мисълта и действията. Тя идва на първо място. Тогава човек няма начин рационално да осмисли това, което му се случва.

От друга страна, когато говорим за суеверия, трябва да споменем и положителните пророчества. Може да си кажеш, че ще постигнеш нещо, и то да стане. Така че пророчествата и суеверията имат и положителен, и негативен характер.

Не. Защото, колкото и науката да обяснява всичко, процесът при който хората се свързват със себе си и с околната среда не е толкова напреднал. В ситуации на криза, икономическа и социална, хората се обръщат към ирационалното, искат готова рецепта как да постигнат нещо и от какво да се пазят. В момента живеем в такъв етап. Хората не могат да разчитат на своите ресурси. Нещата не им се получават. Ето защо се обръщат към алогичните мисли, дори и към паранормалното. Не е случайно, че в такива ситуации има бум на всякакви врачки и проницатели. Това е онази част от нашия живот, която хората хващат като патерица, за да се презастраховат, да се предпазят, да вярват в нещо.