Тагарев обясни може ли България да стане косвена мишена на Иран и с каква ПВО разполагаме

/КРОСС/ Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев и капитан I ранг Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет на България, коментираха в ефира на NOVA „Здравей, България" рисковете за страната ни на фона на ескалацията в Близкия изток и възможните последици за сигурността.

И двамата гости се обединиха около тезата, че към момента няма непосредствена военна заплаха за България, но страната трябва да поддържа висока степен на готовност, координация в рамките на НАТО и активна работа по енергийната и вътрешната сигурност.

Повод за разговора стана случаят с прехваната балистична ракета над Турция. Тагарев подчерта, че Иран разполага с ракетен арсенал с достатъчен обсег, който теоретично може да достигне и територията на България.

Има такъв риск, заяви той, но уточни, че за точни разчети са необходими данни, които не са публични.

Според него конкретният случай с ракетата към Турция вероятно е бил резултат от технически отказ или неизправност. Според мен тази ракета или е с отказ, или въобще целта й не е била Турция, защото няма логика, каза Тагарев.

И двамата гости обясниха, че България е част от интегрираната система за противоракетна отбрана на НАТО. Кап. Васил Данов подчерта, че системата работи автоматично и се управлява координирано: „Целият щит на НАТО се командва от един център и системите се припокриват".

Той посочи, че в България има два основни ПВО дивизиона, а в региона функционира и базата в Девеселу - Румъния, оборудвана със системата Aegis Ashore: Тя е най-голямата база в нашия район - с американски системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Тагарев допълни, че освен сухопътните системи, съюзническо военно присъствие в региона допълва защитата. Нашите съюзници вече изпратиха кораби в източната част на Средиземноморието, които също имат системи за ПВО и ПРО, каза той.

Тагарев направи критична оценка на техническото състояние на българската противовъздушна система: Доста са остарели нашите противовъздушни системи. Най-новата С-300 е доставена през 1989 година. Самолетите МиГ-29 са още по-стари.

Той призна, че способностите за противоракетна отбрана на тези системи са силно ограничени. В същото време Данов подчерта, че защитата от НАТО и американското присъствие компенсират тези дефицити: Пазейки техните самолети, пазят и нас.

Въпросът за риска от атаки срещу цели на наша територия - например заради израелски граждани или чужди военни съоръжения - също беше обсъден.

Тагарев обясни, че потенциалните цели на Иран са предимно военни обекти, центрове за командване и контрол и дипломатически представителства. „Тези други възможни цели теоретично не можем да ги изключим на 100%, но към този момент са толкова малко вероятни, че няма място за притеснение", подчерта той.

Дискусията засегна и темата за разполагането на американска авиация на българска територия. Данов уточни, че става дума за предварително разрешение: „То не е дадено вчера. Предвижда се тези самолети, с обслужващия състав, да бъдат разположени от 17 февруари до края на май".

Той допълни, че това е старо решение, а не ново извънредно разрешение.

Тагарев изрази притеснение за прозрачността: Според закона министърът трябва незабавно да информира Народното събрание и президента. А ние едва вчера научаваме подробности.

Данов допълни, че част от детайлите вероятно не могат да бъдат публични, но подчерта: Обясненията за учение звучат неубедително - трябва да са по-ясни, за да няма спекулации.

В разговора бе засегната и темата за възможно европейско участие в ядрения чадър на Франция.

Тагарев обясни, че Франция е една от четирите държави със стратегическа ядрена триада - заедно със САЩ, Русия и Китай. Това е хипотеза, която отива далеч във времето. Ако Европа загуби американския ядрен чадър, тогава ще се дискутира по-сериозно въпросът, каза той.