Момчил Методиев: Църквата преодоля комунизма и разкола, но трябва да е по-активна

Подтиснатата роля на църквата по време на комунистическия режим и последвалият разкол ли направиха така, че българите да загубят доверието в нея? Не потърсиха ли българите в преход упование на друго място и в ценности като пари, коли?

Това са два различни процеса. Става дума за секуларизацията на обществото в най-общ план - загубата на вярата в църквата и в Бог по принцип. За това изцяло можем да виним комунистическият режим. В продължение на 45 години се провежда масирана атеистична пропаганда, която намира най-разнородни изяви - като започнете от категоричното налагане на теорията на еволюцията в училищата, налагането на гражданския брак, забраната за посещаването на църквите на Великден, контролирането на вярващите, които посещават църквите в неделните богослужения. Това са фактори, които оказват голямо въздействие върху това, което по онова време се наричаше атеизиране. Коректният термин е секуларизиране на обществото. Става дума за изкопаването на гигантски ров между църквата и обществото. Това за мен е основният проблем. Църквата говори на един език, обществото- на друг. И в момента това двуезичие съществува. Църковните послания, може да имаме много забележки към езика и начина, по който са правени, но те не успяват да стигнат до широк кръг от обществото. От друга страна- обществото има очаквания към църквата. Някои от тях са съвсем справедливи. Като очакването тя да има по-голяма социална дейност. Но има много хора, които очакват от църквата да бъде носител на национални, да не кажа националистически, идеи. Това очевидно не е работа на никоя християнска църква.

Разбира се, че трябва. Винаги може да очакваме от църквата да е по-активна и да работи повече сред младите хора и въобще- сред всички слоеве на обществото. Не се сещам за бивша комунистическа държава, в която църквата да е възстановила силното си влияние, като изключим Полша. Там църквата е силна още преди комунизма. Свързването на полската националност на папа Йоан Павел ІІ с Полша също е много силен фактор. Така или иначе, от секуларизацията в Източна Европа пострадаха всички църкви. На пръв поглед може да се обърнем към Русия, където престижът на Патриарха е изключително висок. Процесите, които вървят там и в България, са съвършено различни. Не съм сигурен, че този официален статут на руския Патриарх идва от вътрешността на руското общество, а не е наложен отвън.

Не остава ли църквата прекалено изолирана? Тя се намесва по конкретни теми като гей парада и концерта на Мадона.

Съгласен съм. Църквата би трябвало да има по-активна роля и мнение по всички въпроси. В момента става актуална темата за евтаназията в България. Смятам, че това е тема, която трябва да следи църквата, ако имаме претенция или желание да бъдем православна държава. Не съм чул мнението по този въпрос. Така че църквата трябва да е по-активна за много повече неща. Вероятно във вътрешния живот на църквата съществуват немалко проблеми, които не й дават възможност да заеме тази активна роля.

Това е въпрос, на който трудно може да се отговори с две думи. Както църквата трябва да се опита да разбере обществото, за да стигне до по-широки слоеве от него, така и обществото е хубаво да има информирано религиозно мнение. Първите признаци за такова мнение съществуват. И би било чудесно, ако това информирано обществено мнение се разширява.