За 10 години Северна България е загубила почти една пета от населението си

/КРОСС/ За последните десет години областите Габрово, Монтана, Плевен, Ловеч и Враца са загубили почти една пета от населението си. Само Варна успява да отчете повишаване на броя на хората, които живеят там, като ръстът е слаб и това е по-скоро запазване на паритет и задържане на човешкия ресурс. Това съобщи икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов по време на онлайн форум.

Експерти от ИПИ представиха анализ на икономическото и социално развитие на областите в Северна България

Николов каза, че по отношение на вътрешната миграцията Варна продължава да е магнит за хората с по-динамичния си пазар на труда, по-добрата социална среда. В Северозапада, въпреки лекото подобрение след последната криза и задържане на вътрешните миграционните процеси, сега те се влошават, като според икономиста има очаквания, че заради кризата с коронавируса има вероятност за задържане на тези процеси.

По отношение на естествения прираст Варна също успява да балансира между раждаемостта и смъртността, въпреки че този показател е с отрицателни стойности, както е навсякъде в страната.

Застаряването на населението е проблем за някои от по-развитите области в изследваната от ИПИ част на България. Най-бързо застарява населението в област Габрово. С потенциал през следващото десетилетие за навлизане на пазара на труда са Варна, Търговище и Силистра, като за тези области се отчита по-бавно застаряване.

В изследването се отчитат разликите при заетостта и заплащането, което е обусловено от структурата на работната сила. Например в Габрово, Русе и Търново близо 30 на сто са висшисти, във Варна - около 25 на сто, което е предпоставка за развитие на икономика, базирана на услугите, особено в сферата на високите технологии.

От ИПИ отчитат, че във Видин, Монтана и Плевен има разминаване между предлаганото в училище професионално образование и нуждите на пазара на труда, за разлика от областите край Дунав. Областите Габрово и Велико Търново също се нуждаят от реформи в професионалното образование, за да стане то по-близко до потребностите на пазара на труда.

По данни на ИПИ в няколко области: Добрич, Търговище и Видин, в прогимназиалния клас, когато свършва задължителното училищно образование, отпадат голям брой ученици, докато Габрово и Ловеч са доста по-добре в това отношение.

Варна "тежи" най-много на картата в Северна България, коментира икономистът от ИПИ Петър Ганев. За 2019 г. над половината от БВП и от добавената стойност в Североизточния район за планиране е във Варна, както в индустриално отношение, така и в услугите. Но географско и като свързаност Варна трудно може да окаже съществено влияние далеч извън рамките на Североизточния регион, коментира експертът.

В Северния централен район е доста по балансирано разпределението между трите водещи центъра - Габрово, Русе и Велико Търново. Северозападният район, който е най-бедният, изглежда сравнително балансиран, но там липсва на център, който да успее да промени средата, като Плевен би следвало да е такъв, според броя на населението, но той не се отличава драматично като БВП от Враца, чиято тежест идва от АЕЦ "Козлодуй".

По отношение на динамиката на ИКТ сектора по брой наети в Северозападния район те са около 1000 - 1100 души, с отчетен ръст във Враца. В сектора като цяло са заети над 100 000 души и 80 на сто от тях са в София, напомни експертът. В Североизточния район броят на заетите вече е 4500, като Варна и Пловдив се борят за втората позиция по ръст на ИКТ сектора след София.

В Северния централен район заетите в ИКТ сектора са около 2100. За ръста допринасят и някои от инвестициите в сектора - например в Габрово.