„Аз бях там“, или къде е бил премиерът, когато се е появило квадратчето #НПН

/КРОСС/ В последния работен ден от седмицата министър- председателят събира разпусналите се в предизборна ваканция народни представители от ПП на ГЕРБ, кара се на депутати от друга парламентарна група - тази на РБ, които не знаели дали са коалиционни партньори или не, предупреждава всички да се връщат на работа, след което лично заявява: „Ние с Горанов и Бъчварова събрахме 223 млн. лева повече за учителите, а някои ще казват, че Данаил Кирилов е предложил квадратчето „Не подкрепям никого". Абсолютна лъжа. Аз бях там."

ВНИМАНИЕ: Министър-председателят всъщност ни заявява, че е бил там, когато се е появило предложението, с което е замислено как част от българските гласоподаватели да бъдат отделени от властта и не е реагирал? Този план е реализиран с негово участие? Министър- председателят ни е част от него? И как въобще се е случило, при положение че в НС няма внесен законопроект за такова изменение на Изборния кодекс, нито мотиви към него (а отделно от пресцентъра на ГЕРБ е разпратен до медиите допълнителен доклад, внесен след заседание на правната комисия, от който става ясно, че предложението за противоконституционното изменение на методиката е внесено от двама депутати от РБ, следователно може да се изведе заключението, че е бутнато под масата, защото нито формата, нито редът за внасяне са законни)? Очевидно обаче министър-председателят говори не за фактическото му внасяне, а за договорки във връзка с него. Какво точно е правил министър-председателят ни на място, на което са правени такива договорки? Дали нещо различно от онова, което прави във Висшия съдебен съвет, когато влезе официално, за да иска обяснение и сложи ред, и неофициално по множество други начини? Министър-председателят ни представлява изпълнителната власт, но влиза необезпокоявано и безпрепятствено при всяка от останалите власти и им нарежда. От своя страна представители на законодателната и съдебната власт демонстрират публично готовност да изпълняват нарежданията. И виждаме, че действително ги изпълняват.

Действителната демокрация обаче предполага строго и точно институционално разделение на властите. Когато е действащо, разделението на властите се основава на две начала: първото е свързано с обособяването на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, които трябва да бъдат разделени между различни институции и независими една от друга; второто е да не се изроди независимостта на една от властите в произвол, за което са необходими взаимен контрол и баланс между тях. Разделението на властите е необходимо, за да се ограничи злоупотребата с властта, а също така и като важно условие за спазване на политическата свобода. Няма гаранции за политическа свобода, ако дори две от властите са съсредоточени в едно лице и ако трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна - се контролират от една общност, група или партия.

Кое от идеалния модел е останало при нас? Изглежда, само споменът.

Какво следва? Следващата крачка след установяване на контрол върху трите власти е отнемане на властта от суверена. Замислено е да се случи чрез отделяне на гласовете от неподкрепящото квадратче и чрез ограничаване правото на българите в чужбина да избират, при което изчисленията стават такива, каквито законодателят е предвидил, а не каквито българските граждани ще определят.

Апетитът идва с яденето, но очевидно на никого от лакомниците не е хрумнало, че малкото неподкрепящо квадратче ще покаже натрупаните системни грешки, кумулирани от десетилетия. А като не се изчистят, системата просто блокира.

Демокрацията ни е в опасност. Предупредени сте!

Автор: Грета Ганева
Източник: terminal3