Военните аташета - поредната жертва на недомислията в Закона за досиета

София /КРОСС/ "По повод на заявените намерения на министъра на отбраната за отзоваване на военните аташета, които са принадлежали „към структурите на ДС" трябва да уточним следното: Почти навсякъде в света военните аташета принадлежат към структура, която е във военното разузнаване на страната като част от Генералния щаб /днес Щаб на отбраната/ или към Министерството на отбраната. За дипломатите и военните това не е тайна". Това се казва в становище на Центърът за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

Ето и пълният текст на коментара:

"Както в България, така и в други страни, стратегическото военно разузнаване никога не е било част или под шапката на ДС. То винаги е било част от Въоръжените сили на държавата и е изпълнявало ежедневната си войскова дейност, гарантираща суверенитета и териториалната цялост на страната и затова не е могло да бъде репресивен орган.
Военните аташета никога, нито преди 1989 г. нито днес изпълняват разузнавателни задачи с агентурен характер. Освен че представят нашата страна, те дават военната експрертиза, военната част от анализа, на базата на официалните си контакти и наблюдения. Днес върху тях лежи отговорността за голяма част от военното ни сътрудничество със страните, в които са акредитирани.
Друг е въпросът, че както във всяко ведомство, така и в МО и ГЩ ДС и в частност Трето управление, военно контраразузнаване, са привличали свои сътрудници, но те са единици и не можем да ги приравняваме с всички офицери от РУ.
В случая с военните аташета най-ярко проличава колко сбъркан е закона за досиетата и как се злоупотребява с него. Архивите и на военното разузнаване трябва да се отворят, но не със закона за досиета, а с военен закон.
Заявените от министъра на отбраната намерения основателно пораждат съмнението, че това е продължение на спора му с президента за назначаване на свой човек за началник на Служба „Военна информация". В нито една демократична държава не си позволяват да политизират армията, а още по-малко да се посяга към такива спицифични, високоекспертни сктруктури като военното разузнаване.
За българското Военното разузнаване, което се реформира и работи по съвършенно нови задачи и има изключително добро сътрудничество с нашите партньори, миналата година в Брюксел беше направена оценката, че е в "елита" на военното разузнаване на НАТО.
Тук има аналогия и с някои аргументи от дебата за българските дипломати, попаднали под закона за досиетата. Много от военните ни аташета завършиха военни академии на САЩ и други страни-членки на НАТО и имат своя принос за членството ни в Алианса. Освен това, както и много от дипломатите ни са изключително уважавани и високо ценени от нашите партньори.
Всяко намерение за масови чистки в тази чувствителна сфера ще нанесе много повече щети, отколкото същата процедура в дипломацията. Един военен специалист, който освен че има подготовка във военно училище и военна академия, служба в поделенията на БА и в оперативните щабове, но и със завършени стратегически курсове и военна дипломация, се изгражда над 15 години. Аналогично, един млад разузнавач пък се става след 10-15 години. Затова намеренията на министъра на отбраната тук се различават от усилията му за овладяване на началническото място на служба „Военна информация" с това, че би нанесъл разгромяващ удар и върху тялото на такъв важен за националната сигурност инструмент, част от този на НАТО и Европа и за дълги години би снижил ефективността на неговата дейност, която е част от дейността на аналогичните служби на съюзите, в които членуваме.
След дебатите по дипломатите и сега - по военните аташета, не би трябвало да има и капка съмнение в предложенията за незабавна промяна на Закона за досиетата, разкриване и осъждане на истинските доносници, състава на политическата полиция и най-вече ръководителите на режима, наложили политиката и методите му, както и изваждане от него на текстовете, касаещи военното разузнаване и външнополитическото и научно-техническото разузнаване. Само така ще затворим завинаги тази срамна страница от историята си без да накърним националната сигурност".

/КП/