Дебат на тема „Регионално развитие и инфраструктура“: Сблъсък в позициите на 8 формации

/КРОСС/ Четвъртият предизборен дебат в предаването „Тази сутрин" е на тема „Регионално развитие и инфраструктура". За участие в дебата са поканени всички парламентарно представени формации, както и силите, които според социологическите проучвания на агенциите, с които работи bTV, са над или близо до 4-процентната бариера за влизане в 52-рия парламент след изборите на 19 април.

В дебата участват Танер Али, „Алианс за права и свободи", Иван Шишков, „Прогресивна България", Коста Стоянов, „Възраждане", Владимир Георгиев, „БСП - Обединена левица", Николай Нанков, ГЕРБ-СДС, Ивайло Костадинов, „Има такъв народ", Павел Стоименов, „Величие".

Приоритет на България е програмата за развитие, която регионалното министерство подготви 2027-2040. Четирите региона, заложени в този проект, трябва да бъдат уеднаквени като инфраструктура, като развитие, като социални подпомагания, като развития на инфраструктурата, на ВиК, на пътища и магистрали, каза Танер Али от „Алианс за права и свободи". По думите му неравенството между регионите е един от основните бичове на България в последните години.

Големите инфраструктури като Бургас, Варна, София, Пловдив, където са инвестициите, оставиха на заден план по-малките области и общини. В тази връзка е много важно това уеднаквяване и повече инвестиции в малките региони, заяви Али.

Най-големите проблеми в сектора са липса на цялостни магистрали, липса на магистрали, които да свързват от граница до граница в ЕС. Липса на магистрали, които да свързват градовете в България, каза Иван Шишков от „Прогресивна България".

В продължение на много години назад нямаме проектирани тези магистрали. Това, което ще направим, е да проектираме всички магистрали, които трябва да бъдат направени. Оста север-юг е изключително важна както за развитието на регионите и връзката между севера и юга, така и е много сериозен транспортен коридор, който свързва държави от Шенген, заяви Шишков.

По думите му не трябва да се забравят и проблемите с водоснабдяването, където също големият проблем е, че няма проекти.

Безспорно най-големите проблеми в регионалното развитие са лошото управление, безобразните кражби и корупцията. Безобразното управление доведе дотам, че всички обекти да бъдат строени на принципа „ремонт на ремонта", което е предпоставка за особено голяма корупция, заяви от своя страна Коста Стоянов от „Възраждане".

Ние ще спрем корупцията чрез един много лесен начин, а именно вътрешен контрол. Контролът върху строителството в момента го няма. Процедурите се дават само на едни и същи фирми, които ги възлагат на подизпълнители, а оттам изтичат парите, каза още той.

Контролът върху изпълнението е най-важното нещо, а оттам нататък всичко е въпрос на сметки, правилно планиране и стратегия, допълни Стоянов.

Основният проблем в целия сектор е липсата на целенасочена и правилна последователна политика в тази насока. Трябва да се осъществява контрол, каза Владимир Георгиев от „БСП - Обединена левица". Да, проектирането трябва да продължи. В момента над 70% от средствата към общините са от централизирания бюджет. Трябва да се помисли за децентрализация, заяви той.

По думите му политическата криза, липсата на консенсус и това, че няма едно последователно управление са довели до това общините да бъдат ограничени и да не могат да инвестират в своята инфраструктура.

До голяма степен тези проблеми се виждат и в държавата, така че трябва да има повече завишен контрол и трябва по-бързо да се изпълняват обществените поръчки, допълни Георгиев.

Основният проблем пред регионалната политика в България е диспропорцията в развитието на отделните региони - както между самите региони, така и вътре в тях между отделните общини и области, заяви Николай Нанков от ГЕРБ-СДС. Едни са възнагражденията в София, а други - във Видин. Едни са в Пловдив, други са в Ловеч, допълни той.

На второ място, като говорим за инфраструктура - тя е нещо изключително важно за икономическото развитие на страната. Когато имаме адекватна, ефективна, качествена инфраструктура, тя респективно води до реиндустриализация, подобряването на икономическите параметри, а оттам на жизнения стандарт и доходите на населението в тези региони, заяви Нанков.

На трето място той спомена проблема с провежданата регионална политика от отделните правителства.

Когато дойде нов регионален министър, прекратява предходните приоритети и започва отначало със свои приоритети, което е пагубно, тъй като регионалните цели са дългосрочни, заяви Николай Нанков.

Най-големият проблем в сектора безспорно е пътната инфраструктура - от качеството на пътищата до липсата на адекватна алтернатива на автомобилния транспорт - както на товарния, така и на пътническия, заяви Ивайло Костадинов от „Има такъв народ".

На първо място той постави товарния транспорт заради ключовото му значение за икономиката на България.

След като беше направена модернизацията на „БДЖ - Пътнически превози", сега е време да обърнем внимание и на товарните такива. България е част от еврозоната и Шенген и ние трябва да следваме европейския модел, който гласи, че между 30 и 40% от товарите трябва да бъдат качени именно на влакове, заяви Костадинов.

Куца ни единствено корупцията, която е в България. Корупционните сделки на места са до 80% в кражбите, особено във ВиК холдингът. Там ние доказахме, че 80% е кражба. Тръбите се внасят от Македония и от Гърция, заяви Павел Стоименов от „Величие".

И виждаме там тръбите струват 20 евро, а в българските заводи са 34 лева. Това е най-големият проблем, допълни той.

Тези хора тук говорят какво могат да направят. Нищо не могат да направят, просто трябва да изкореним корупцията, включително в регионалното министерство, заяви Стоименов.

Депутатите се захранват от МРРБ през техните фирми. Имаме ясни и точни доказателства. Искаме първо ревизия и след това може да представим какво можем да направим, каза той.

Най-големите проблеми на първо място са свързани с това, че корупционното блато превърна регионалното министерство в машина за пари за определени кръгове - често пъти предизборно, каза Йордан Иванов от ПП-ДБ.

По думите му това е причината парите за АМ „Хемус" „да изтекат в чували". Според

Без проект даваме 40% аванси. Това е причината да има и въпросните ин хаус възлагания, заяви Иванов.

Тъй като това не е министерство на пътищата - това е Министерство на регионалното развитие - бе опорочена националната програма за финансиране на общините, която изначало беше страхотна идея, но мнозинството в 51-ото Народно събрание караше кметовете да целунат нечий пръстен, за да могат да получат финансиране, каза Иванов.

По думите му министерството трябва да се ангажира и с важни неща за бизнеса и гражданите, а именно дигитализация на инвестиционния процес.