Отразяват ли атаките с дронове в Черно море на риболова у нас

/КРОСС/ Рибари от Несебър твърдят, че заради взривовете и военните действия в Черно море рибата се оттегля от българското крайбрежие, а уловът им е намалял драстично. От съображения за сигурност риболовните кораби все по-често избягват да излизат в морето през нощта.

На фона на слабия улов и двойно по-скъпото гориво браншът предупреждава за възможно поскъпване на рибата и настоява за финансова подкрепа от държавата и Европейската комисия.

„Не е приятно чувство да влезеш в морето след всички събития, които се случват напоследък, и да не знаеш какво те очаква, особено в тъмната част на денонощието. През светлата част имаш някакъв шанс да видиш евентуално нещо, но през нощта нямаш тази възможност. Работим на риск и на късмет и се молим да изкараме прехраната си", разказва Кирил Жеглев, председател на Рибарското сдружение в Несебър и съсобственик на няколко риболовни кораба.

По думите му есента е сезонът на рибните пасажи, а времето за улов е ограничено. Затова рибарите продължават да излизат в морето въпреки рисковете и неизвестността.

Жеглев посочва, че през последните дни риболовни кораби, включително и негови, са забелязвали плаващи предмети във водата - паднали дронове, части от ракети и безпилотни летателни апарати от самолетен тип. Според него те са следствие от военните действия между Русия и Украйна.

Рибарите се опасяват и от въздействието на взривовете и евентуалното изтичане на гориво върху морските обитатели. Според Жеглев шумът от експлозиите и другите нехарактерни за естествената среда явления могат да прогонят рибата от определени райони.

„Рибата е живо същество и, както всяко друго, търси спокойствие и подходящи условия за развитие и живот. Когато има взривове и други нехарактерни явления в природата, тя напуска съответния район и търси места, където може да се чувства по-спокойна", обяснява той.

Проблемите на българските рибари са били обсъдени и на среща във Варна на Консултативния съвет за Черно море, в който участват представители на държавите от региона, включително България и Румъния. По думите на Жеглев румънските им колеги изпитват същите затруднения.

Браншът настоява за подкрепа от държавата и Европейската комисия. Предвидена е възможност за подпомагане на българските рибари чрез средствата от фонда за морско дело и рибарство, но засега не е ясно какви суми ще бъдат отпуснати и дали те ще покрият претърпените загуби.

Заради опасенията за сигурността рибарите ограничават времето, което прекарват в морето. Те избягват нощните излизания, а придвижването до риболовните райони понякога отнема между два и два часа и половина в едната посока. Така времето за същински риболов намалява, което се отразява пряко на улова и доходите им.

Жеглев признава, че не е в позиция да определи какви конкретни мерки трябва да бъдат предприети за повишаване на безопасността. Той изразява надежда, че българските и румънските власти, военните, граничната полиция и европейските институции ще намерят решения за предотвратяване на нови инциденти.

„Молим се да няма пострадали рибари, защото всички сме колеги и сме като едно семейство, независимо дали сме на по-малки или по-големи кораби. Когато има инцидент, се опитваме да си помагаме. Надяваме се правителството, военните и граничната полиция да предприемат мерки. Най-добрият вариант е тази война да приключи колкото се може по-бързо. В крайна сметка никой не печели от нея", заявява той.

Рибарите се надяват военните действия да приключат скоро, за да могат отново да излизат спокойно в Черно море и да упражняват професията си без страх за живота си.

бТВ, „Тази неделя"